Положението на централния площад беше дори още по-трагично. И двете момчета бяха виждали мъртъвци, когато в минната кариера ставаха нещастни случаи, но не и нещо такова. Очевидно при набега си войниците на Ра бяха убивали безразборно, като особено много бяха беснели точно над това място. Навсякъде по паважа имаше кръв. Мъртвите тела на жертвите бяха нападали в неестествени, изкривени пози. Един самотен старец събираше труповете един по един, като ги влачеше през площада и ги трупаше до стената, която служеше за врата при детските игри, подобни на футбол.
Когато стигнаха детската клиника, видяха, че тя е опожарена и пуста. Скаара се огледа из двора за помощ. Имаше чувството, че е настъпил краят на света. Във всички посоки тичаха пищящи, плачещи жени, всяка втурнала се да открие най-милите си същества — деца, родители, съпруг — ужасени от мисълта, че при това безсмислено нападение са загубили всичко.
Най-накрая някой спря да им помогне. Беше Шаури, заварената сестра на Скаара. Тя дотича при момчетата, като се държеше за бузата, цялата обляна в кръв.
— Шаури, хар на-дона? — попита я той, но тя махна с ръка и отиде да види момчето на гърба на Набе. Скаара гледаше как от раната над дясното й око се стичаше кръв. Щеше да остане грозен белег.
След малко тя се обърна и поведе Набе към стената с купчината мъртъвци. Когато видя накъде се е запътила, Скаара изпадна в истерична ярост. Двамата с Набе бяха открили момчето и щяха да го спасят, независимо с какво средство. Той я дръпна силно за ръката, за да я спре. С възможно най-спокойния си глас тя му обясни.
— Вече е мъртъв. Остави го при останалите и ела с мен — каза тя на техния език. Скаара не можеше да повярва на това, което виждаше навсякъде около себе си. Откриваше утеха във факта, че хората работеха заедно и си помагаха. И в това, че Шаури можеше да е толкова силна при организирането на спасителните операции. Независимо дали го знаеше или не, Шаури бе роден водач. Но изведнъж тя се обърна към Скаара и силната личност в нея отстъпи.
— Къде е Данйер? Кажи ми какво стана с Данйер! — попита дрезгаво тя.
Скаара не знаеше как да й отговори. Не можеше да й отговори. Тук вече имаше достатъчно мъка. Той се обърна разсеяно, сякаш не беше чул въпроса.
От престорената му разсеяност не остана и следа, когато вдигна поглед към огромния диск, окачен между сградите в далечния край на големия площад. Вързан за китките, в средата на медальона висеше разпънат Касуф. Скаара усети, че нещо го стяга за гърлото. Още преди Набе да се обърне да види какво става, Скаара вече тичаше нататък. Събралата се тълпа търсеше начин да свали пребития и окървавен старец безопасно на земята.
Мъжете на Нагада се славеха с издръжливостта и твърдостта си.
Стремяха се да бъдат като пясъка: стоици, твърди и способни да попиват всички дъждове — сълзите, които им изпращаха боговете. Скаара беше на 15 години и мислеше, че вече е станал мъж, но видът на пребития му и унизен баща в миг го накара да избухне в неприкрит плач, като малко дете.
И колкото по-дълго плачеше, толкова повече се разгневяваше. Знаеше, че хората от града не са направили нищо лошо.
— Защо? Защо ни сполетя това? — попита той. Един от стоящите наблизо старейшини отговори:
— Посетителите. Те са причината. Лъжливи богове. Те ни подмамиха да ги възхваляваме и разгневиха всемогъщия Ра.
— Не, това не е вярно — възпротиви се Скаара.
— Вярно е. Ра се върна при нас. Разгневихме го с лъжливия си култ. Трябва да се покаем и да му служим покорно.
Скаара бе ядосан и объркан. Отказваше да повярва, че може да са замесени в това, дори непреднамерено. Искаше Касуф да му обясни. Може би Касуф щеше да успее да му изясни всичко.
Защо се бавеха толкова дълго и не го сваляха? Всички прозорци и балкони около диска бяха пълни с хора, които се опитваха да помогнат, но в действителност никой не правеше нищо. Мрежа от дебели въжета поддържаше каменния диск, който тежеше около един тон. Двамата мъже се опитаха да се покатерят по долното въже, но от тежестта им оплетените от лозови пръчки и животински сухожилия въжета опасно се разтеглиха и поддадоха. Всички незабавно закрещяха — от балконите, от прозорците, от пасарела и отдолу, че са прекалено тежки и ще погубят и себе си, и стареца. Докато един от старейшините обясняваше план за спасяване с помощта на дълги дъски, други викаха неодобрително. Това беше тълпа, която се опитваше да спаси патриарха си с комитет.