Даниел с мъка се изправи, чувството му за равновесие бавно се възвръщаше. С кашляне и примигване той се изправи на крака и погледна детето, което му даде знак да го последва, а след това се обърна и излезе от стаята. Даниел се поколеба дали да се подчини.
Момчето го поведе към тронната зала, мястото на злощастната му среща с Ра, момчето-цар. Даниел си помисли, че сигурно доста дълго е спал. Чувстваше се бодър и силен физически. Въпреки оскъдната светлина и липсата на очилата му, той откри, че може ясно да фокусира всичко около себе си. Също като останалите деца, и момчето пред него беше почти голо. Носеше много къса препаска — египетска поличка, и тежка златна верижка около врата.
По пода пред тях премина котка. Миг по-късно Даниел забеляза друга котка, свита на кълбо на стълбите към трона. Извърна се да разгледа котката, която не изглеждаше по-различно от домашните животни, с които беше отраснал. Тя примигна мързеливо срещу него и извъртя глава. Когато Даниел отново се обърна към момчето, то беше изчезнало. Даниел тръгна надолу по коридора, докато стигна до широк вход.
Надникна вътре, за да открие още една чудна изненада. В тъмнината висяха широки платна от чисто бяла коприна, провесени от ниския таван чак досами пода. През процепите между платната на талази излизаха големи облаци пара. Въздухът бе горещ и влажен като в сауна.
Прекалено любопитен, за да го е страх, Даниел навлезе в мъглата, дръпна платното и потъна още по-дълбоко в парата.
Пристъпи бавно напред, докато не откри източника на парата — плитък, идеално кръгъл басейн. Изпаренията се разделиха и той съзря обекта на целия този упадъчен разкош.
Ту видим, ту невидим зад издигащата се пара, Ра лежеше неподвижно, потопен до раменете в горещата вода, заобиколен от младите си прислужници. Въпреки че той по никакъв начин не реагира на влизането на възкръсналия си посетител, Даниел интуитивно долавяше, че е почувствал присъствието му. Направи още няколко крачки напред и застана на самия край на басейна с размер на малко езеро.
Ра отвори очи и се втренчи в Даниел. Двамата дълго време се изучаваха. Накрая от водата се вдигна една капеща ръка. С небрежен жест Ра поиска робата си. Две от децата я донесоха близо до мястото, където стоеше Даниел.
Ра много бавно се надигна и с котешка грациозност тръгна през стигащата над коленете вода. Кожата му вече не беше златна, а по някакъв начин бе възвърнала естествения си цвят — цвета на прегорели бадеми, разпространен сред народите на Северна Африка.
Ако разказът по стените на катакомбите беше верен, голият младеж, който плавно се приближаваше към него, беше на приблизително десет хиляди години. Само преди четиридесет и осем часа Даниел, известен с „безразсъдната изобретателност“ на академичните си идеи, щеше да отхвърли тази възможност. Но сега, изправен пред гъвкавото тяло на Ра, беше готов да повярва. Като замаян Даниел гледаше как загадъчното създание се носи към него през мъглата.
— Бях умрял, нали? — каза Даниел на езика, на който го бе научила Шаури.
Ра остави децата да го загърнат в робата му. Когато чу погрешно произнесените думи на Даниел, по лицето му премина нещо като усмивка.
— Затова избрах вашата раса. Телата ви се поправят толкова лесно.
Без да обръща повече внимание на посетителя си, Ра се обърна и бавно излезе от стаята.
Даниел и децата го последваха, Ра поведе странната процесия през тронната зала, нагоре по стълбите и покрай самия трон, и влезе в покоите си.
Стаята беше задръстена от фантастични произведения на изкуството, красиви мебели и всевъзможни украшения. Докато минаваше покрай дълга мраморна маса, Ра небрежно привлече вниманието на Даниел към нея, като прокара пръст по повърхността й.
На масата като музейни експонати бяха изложени пленените вещи на екипа. Пушки, пистолети, радиостанции, муниции, книгите на Даниел, една от които беше отворена, все едно, че някои я е чел. Най-зловещия артефакт в колекцията бе пълната камуфлажна униформа на един от мъжете, от ремъка на каската до връзките за обувки. В края на масата, на същия поднос, лежеше разглобената бомба. Когато Даниел вдигна поглед, Ра се взираше в него с неподправен интерес.
Той проговори на Даниел с тих глас, едновременно кадифен и дрезгав.