— Твоите хора много са напреднали, откак заминах — каза странното момче-монарх. — Вашият свят е станал опасен — той наблегна на последната дума.
Диалектът му като че ли беше малко по-различен от този на Шаури, вероятно „високият“ ранно египетски дворцов език. Даниел не разбираше всичко, но успяваше да схване значението на това, което му казваше Ра.
— Обуздали сте силата на атома — каза Ра и посочи разглобената бомба. — Но все още не разбирате напълно каква е моята мощ. Мощта, която се крие в кварца.
— Какво смятате да направите? — попита Даниел, започнал да схваща ужасния подтекст на думите на Ра… — Не трябваше да отваряте портата — просъска той. — Скоро ще изпратя оръжието ви обратно във вашия свят. Ще го сложа в пратка от безценния материал на тази планета. Това стократно ще увеличи разрушителната му мощ. — Устните му се изкривиха от кисела усмивка.
— Защо искате да направите това? — попита Даниел.
— Аз създадох вашата култура, езика ви, знанията, управлението ви. Създадох цялата ви цивилизация — обяви Ра, който се приближи стряскащо близо до Даниел, преди да каже: — А сега ще я унищожа.
Кръвта се отдръпна от лицето на Даниел. Нескритият ужас, изписан на лицето му, очевидно доставяше удоволствие на Ра, който още веднъж се усмихна и влезе в стая за обличане, с високи огледала по стените. Даниел го последва, като се опитваше да измисли някакъв убедителен аргумент, за да му докаже, че са дошли в мир. Задачата му доста се затрудняваше от таблата в края на масата, пълна с части от бомбата.
— Защо ми върнахте живота? — Даниел се чудеше дали все още има изход.
— Имам нужда от теб. Двамата с теб ще върнем вярата, вярата на тези хора в силата на върховния им бог.
— Вярата ли? — Даниел не знаеше какво означават тези злокобни думи.
— Едно ранно откритие, което направих за вашата раса — прошепна той почти потайно. — Мит, вяра, навик. Контролът над тези неща дава повече сила от което и да било оръжие. — Ра вдигна ръце, за да може групата деца да му облече туниката през главата. — Мит, вяра, навик — повтори той. — Писар като теб би трябвало да помни тези думи.
Той се разположи на разкошно сгъваемо кресло, всеки сантиметър от което беше изрисуван със загадъчни хералдични символи, докато децата му обуваха сандалите.
— Ще ми се подчиниш пред очите на моя народ. Те ще станат свидетели на твоето покорство, докато убивам другарите ти.
Даниел се опита да се изсмее, но от гърлото му излезе само приглушено изхъхряне. Той погледна надменното момче-цар, както се гледа луд и попита:
— Ами ако откажа?
Ра спокойно обясни алтернативата.
— Тогава ще те унищожа заедно с всички, които са те виждали.
Децата още украсяваха Ра със скъпоценности, когато той прекъсна заниманията им и тръгна надолу по стълбите към Даниел. Продължи да се приближава, докато не стигна опасно близо, така че дъхът им почти се сля. Даниел инстинктивно се сви от страх, когато Ра вдигна ръка пред лицето му. Но тъй като беше упорит, се зарече следващия път да не трепне. И не помръдна, дори когато Ра докосна с пръст устните му и започна да го прокарва по брадата и гърлото, а след това и надолу по гърдите му. Ръката спря при медальона, който Даниел още носеше на врата си. Ра погледна диска, носещ името му, и нежно го обърна в ръката си, после отново прикова кехлибареножълтите си очи в тези на Даниел.
— Ра е само един — измърка той, дръпна верижката, скъса я, сваляйки печата си от врата на този омразен натрапник.
Въпреки че Скаара не й каза какво са видели в пирамидата този следобед, Шаури почувства, че с Даниел се е случило нещо. Той щеше да се върне при нея, ако можеше. Въпреки че я беше отблъснал в нощта, когато я заведоха в стаята му, тя знаеше, че между тях съществува връзка, която никой от двамата не би могъл да планира, контролира или удържи. Заедно бяха открили тайния музей, забравената древна история на нейния народ. Тази объркана, безпорядъчна летопис на събитията отпреди хилядолетия внезапно промени всичко в настоящето. Изведнъж всичко трябваше да бъде подложено на преоценка. Нито едно от тези неща нямаше да е възможно без него. Идването му тук я бе променило завинаги.
Тя отиде при катакомбите и влезе вътре със запалена свещ. Като си припомняше обясненията на Даниел за йероглифите, започна да чете и препрочита забравената история на своя народ. Сега вече знаеше защо са били забранени буквите — те притежаваха огромна мощ. Разбира се, Ра е искал да скрие истината за произхода си, тъй като той не бе божествен. Не е бил роден от слънцето и не е покорил Туат. Той беше просто същество, което искаше да оцелее на всяка цена. Цена, която Шаури вече не желаеше да плаща.