Това не бе единственото наследство, което Ра щеше да завещае на по-нататъшната история на Земята.
Боготворящите го нарекоха Ра-хотеп-кан, бога на слънцето, защото се беше появил от светлина, ярка като слънчевата. Ра не се възпротиви, тъй като това не противоречеше на мита, според който ги бе подготвил да живеят. Разказа им, че е бил на някакво място, наречено Туат — страната на мъртвите. След като покорил тази страна, той превърнал живеещите там животни-богове в свои слуги. Призова хората от злочестия град да посветят любовта и труда си на него и неговите дела. Обеща им, че когато умрат, ще бъдат съпроводени до Туат от слугата му Анубис и там душите им — техните „Ка“, ще бъдат претеглени на везни. Ако починалият е живял благочестиво в служба на Ра, той ще остане завинаги в страната на мъртвите. Ако не, Амит поглъщачът ще ги очаква наблизо.
Строежът на голямата пирамида започна почти незабавно. Хората го правеха с желание, с благодарност, за Ра. Те се учеха и работеха под надзора на боговете с животински глави, и най-вече на Тот, ибиса, бога на писарите, сънищата и магията. Проектът за пирамидата беше най-грандиозният и сложен замисъл, предприеман на планетата, и представляваше преобразяващо преживяване за хората, които я изграждаха.
Ра виждаше, че те са мотивирани от някаква смес от любов и страх. Тези необразовани, едва цивилизовани работници се научиха да работят и мислят заедно, да вадят и дялат камъни, да мъкнат тежкия си товар през пустинята, и издигнаха пирамидата за по-малко от половината от времето, което щеше да е необходимо хиляди години по-късно за построяването на много по-малки постройки.
Когато строежът беше почти напълно завършен, Ра изнесе от космическия си кораб огромен пръстен от кварц, Старгейт. Тази Звездна порта беше инсталирана вътре в пирамидата, в построената специално за нея стая. По това време по-голямата част от работниците на Ра бяха родени в мизерния град, синове и дъщери на онези, които бяха дошли тук като благочестиви поклонници. За това второ поколение строежът заприличваше все по-малко на свещен труд и все повече на тежка, безсмислена работа. Те не изповядваха същото сляпо подчинение към Ра и предпочитаха да посетят местата, напуснати внезапно от родителите им преди години, и да разговарят с онези, които бяха решили да не следват сънищата си. Не можеха вече да работят с радост, когато прекарваха нощите си в глада и мърсотията на разрастващия се град от коптори. Като ежедневни свидетели на приказния разкош, в който тънеше царят им, те започнаха да искат повече за себе си. И каква беше наградата им след завършването на този грандиозен шедьовър? Малка група хора водеше таен дневник, описващ в детайли истината за Ра и произхода му. От някой от елитната свита на Ра беше изтекла информация и тези млади бунтовници нямаше да оставят това знание да потъне в забрава.
В нощта, когато беше обявено завършването на пирамидата, Ра премина със свитата си от пазачи през ликуващия, празничен град, за да избере хора, на които щеше да бъде оказана „специална чест“, те бяха закарани в пирамидата и изпратени през Старгейт, и никой повече не ги видя.
Това набиране на хора продължи месеци. Най-напред фанатиците в града се стичаха по улиците и молеха да бъдат избрани. Много от тези доброволци бяха възрастни хора, които бяха подминавани в търсене на по-силни, по-млади тела. Онези, които работеха в пирамидата, разказваха, че избраниците всъщност насила биват прекарвани през огромния пръстен и изпращани в далечни пустини, за да строят други пирамиди. Ра бързаше прекалено много и забравяше собствените си правила за митологията. През следващите седмици и месеци хората започнаха да се страхуват от честите обиколки на Ра из града. Младите хора тайно бягаха надалеч. Въпреки предаността на хората към него, непрекъснатите сцени на откъсване на деца от семействата им започнаха да сеят семената на омразата срещу Ра. След това през Портата достигнаха настойчиви слухове за бунт на някаква друга планета и се разнесоха из града. Разправяше се, че Хатор — котаракът, е изтребил цялата колония и я е потопил в море от кръв.
Ра започна да отсъства цели седмици от града в трескаво заселване на нови колонии. Нуждата му от още кварцов материал бе ненаситна. Той му трябваше не само за зареждане на саркофага, който щеше да му осигури вечен живот. С разширяването на властта му любимците му се нуждаеха от нови мощности. Затова трябваше да се заселват все нови и нови минни колонии. При отсъствието си от Земята обаче, той оставяше стражите да се занимават с все по-тежкия проблем с дисциплината. Когато се връщаше, се избираха нови „стотици“ от най-здравите му поданици, за да го придружат в пирамидата, където изчезваха завинаги. С нарастването на недоволството започна да се организира съпротива.