— Много съм изморена от пътуването, но мисля, че можем да се видим за около час.
— Ще дойда да те взема в осем. Удобно ли е?
Джейк тръгна, уверен, че осем часът е удобно време. Старлет видя как прекоси улицата и влезе в бакалницата. Все още мислеше за предстоящото неприятно задължение, когато леля й прекъсна унеса й.
— Кога ще намериш мъжа, за когото мечтаеш, и ще престанеш да подвеждаш момчето?
Мургавото лице на един непознат премина бързо през ума й, но тя отхвърли това — то бе лудост.
Старлет въздъхна и остави без отговор парливия въпрос.
Глава 2
Копелето го следеше вече два часа, но той още изчакваше. Дори само едно леко прошумоляване бе достатъчно за професионалния убиец, за да застане нащрек — едно чаткане на подковано копито по скалите от застинала лава. Деър веднага разбра какво значи това. Като че ли неприятностите отново го бяха намерили.
Според неговите изчисления преследвачът му го следваше повече от пет мили, малко след като прегази река Пекос и тръгна право на запад. Това се бе превърнало в изтощително преследване. Разстоянието се скъсяваше с всяка миля и той се чудеше докъде ще стигнат. Онзи, който яздеше след него, притежаваше доста упоритост и кураж, но не се знаеше още дали ще му бъдат достатъчни, за да остане жив. Гневът накара юмруците му да се свият. Преди няколко минути бе успял да хвърли един поглед зад себе си и бе мярнал една юздичка, която проблясваше на лунната светлина. Тогава му се прииска да се обърне и да спре, но после реши да продължи да язди. Подходящият момент още не беше настъпил. Дявол да го вземе, винаги най-много беше мразил изчакването. Не беше приятно да гадае кой тази нощ ще умре и кой ще оживее.
Стрелецът издуха дима от цигарата, която си беше навил, погледна към светещия край и после захвърли димящия фас в един поток. Не беше имал никакви неприятности, откак бе напуснал Ларедо. Много лошо, че това щеше да се промени. Достатъчно бе скитал, за да разбере кога някой е заредил в пушката си куршум с неговото име, но си помисли, че ако трябва да каже нещо по въпроса, то животът му щеше да свърши в този пущинак, а костите му щяха да бъдат оглозгани от лешояди и койоти. Винаги си беше представял, че ще напусне този свят в по-зряла възраст и по достоен начин — с красиво младо създание в леглото и с доволна усмивка на устните си. Знаеше, че мъже като него рядко умираха в леглото си и още по-рядко — в обятията на жена. Тези, които стреляха с пищови, обикновено свършваха от пищов, и нямаше кой да ги оплаче на смъртен одър. Въпреки това той смяташе да изпитва шансовете на съдбата си, докато може. Мъртъвците не разговаряха, не пиеха уиски, не лягаха с жени, изпълнени с желание. Деър се усмихна лукаво. Това очевидно не му беше по вкуса. Той винаги бе знаел какво иска от живота и как да го получи. Освен това се пазеше от много години, толкова много, че не помнеше точния им брой. Рядко някой го беше изненадвал неподготвен. Нямаше никакво намерение да позволява на нещата да се променят.
Преследвачът не знаеше още, че всъщност неговият живот е в опасност.
Убиецът яздеше смело напред. Стоманеният му поглед не изпускаше нито една подробност. Умът му бе непрекъснато зает със следващия ход. Знаеше, че никога не бива да подценява врага. Не биваше да греши по отношение на калибъра на мъжа и на намеренията му. Преследвачът бе тръгнал на лов за кръв и слава, а тези неща не се получаваха, ако не си готов да убиеш. Процеди през зъби едно тихо проклятие. Бяха винаги едни и същи — млади, пощурели, нафукани, жадни за слава — за нея бяха готови на всичко. Мисълта за това го накара още веднъж да изругае.
— Кой дявол ги тегли толкова бързо към смъртта? — учуди се той на глас.
Като безмилостен ловец, преследвачът изобщо не даваше вид, че смята да се отказва. Продължаваше да преследва набелязаната си жертва и рано или късно двубоят им щеше да се състои. Това бе смъртоносна игра на котка и мишка. Мургавият стрелец я знаеше добре и винаги я играеше така, че да спечели.
Въпреки растящата му слава, че е убиец, който има късмет със спусъка, той бе достигнал зрялата възраст от тридесет и една години поради ума си, а не поради смелостта си. Никога не беше изпитвал гордост от това, че се налага да убие друго човешко същество, и се надяваше, че ще успее да се измъкне от него, преди да се е наложило да го застреля. Щеше все пак да направи всичко необходимо, за да остане жив. Не бягаше, а печелеше време.
Изсечените черти на лицето му бяха като непроницаема маска. Деър уверено яздеше напред. Той бързо прецени шансовете и отхвърли всички други варианти. По дяволите! Нека онзи глупак да се приближава. Това не го интересуваше. Той е изпадал в такива ситуации и преди — безброй престрелки, безкрайни преследвания, битки, в които смъртоносните му куршуми прострелваха мъже, които го проклинаха, умирайки. Това бе начинът му на живот и въпреки че никак не беше лесен, той бе живял прекалено дълго, за да го променя сега.