— Розалия… — каза Деър с предупредителни нотки в гласа.
— О, не се гневи, скъпи. Само се заяждам с теб. Освен това не ви виждам заедно — теб и Старлет. Двамата сте твърде различни.
Деър отпи от коняка си и дръпна силно от пурата си, решен да не й достави удоволствието да я пита какво, по дяволите, иска да каже с това, но Розалия не се нуждаеше от окуражаване.
— Въпреки благовъзпитания си вид Старлет Тримейн е страстна и жизнена. А също така има силна воля, въпреки че, предполагам, вина за това има и баща й. Той я разглези преди нелепата си смърт.
Деър прехвърли обутия си с ботуш крак върху другия и една дяволита усмивка се изписа върху устните му.
— Ти казваш, че и аз също съм страстен, жизнен и волеви. — Това бе полутвърдение, полувъпрос.
— Не, до известна степен ти се излагаш на опасност, докато повечето мъже по този начин търсят обикновените удоволствия.
— Аз не искам да си създавам проблеми, Розалия. Просто, изглежда, те винаги ме намират.
— Може би, но според мен с жена като Старлет проблемът ще бъде винаги на скута ти.
Деър отметна глава назад и се засмя високо.
— Мисля, че отгатна съвсем точно. Ти си много проницателна жена, Розалия Валдес.
— Аха, значи май не е било просто съвпадение, че и ти и нашата среброкоса опърничава липсвахте по едно и също време?
Затръшването на входната врата спаси Деър от необходимостта да заобиколи въпроса, тъй като Розалия се извини, че трябва да разбере кой е.
Деър все още се усмихваше над изказаното за Старлет мнение, когато чу гласа на Джейд, обикновено нежно модулиран и спокоен, но сега възбуден и явно тревожен. Няколко секунди по-късно тя влетя през вратата, следвана по петите от Розалия с разтревожен поглед.
— Къде е тя, Деър? — настоятелно попита Джейд.
— Къде е кой? — попита той, като отмести поглед встрани и се изправи.
— Знаеш много добре за кого говоря. Старлет. Къде е тя?
— Защо, предполагам, че се е върнала в магазина си.
— Не, не е. Отидох там преди няколко часа, за да я видя. Леля й каза, че се е връщала по някое време през нощта, но е изчезнала отново, преди Хилда да пристигне тази сутрин. Това не е в нейния стил. Мислех си, че трябва да е променила решението си и да се е върнала в колибата, но, разбира се, намерих мястото пусто, без вас двамата. Загубих два часа да ви търся.
— Тримейн — каза Деър с тих шепот.
— Не — отвърна Джейд с бързо поклащане на глава. — Изобщо недей да мислиш, че може да е отишла в имението. Ходих до ранчото на баща ти, след което говорих с Алек и отвратителната мащеха на Старлет. Твърдят, че не са я виждали. Разтревожена съм, Деър. Зная, че поведението й е непредсказуемо, но нямаше да излезе отново, без да каже нищо на Хилда или мен.
— Трябва да намеря Нощния Сокол — каза Деър, смачка пурата в пепелника и се втурна покрай двете жени.
— Нещо й се е случило. Зная това — уверено каза Джейд.
Деър беше почти на вратата, когато се сети, че трябва да разпита повече Джейд за посещението й в имението на Тримейн.
— Какво каза брат й? — попита той.
— Всъщност нищо. През цялото време ми се хилеше злобно и твърдеше, че не е виждал сестра си от седмици.
— И ти му повярва? Този мъж е една лъжлива змия.
Джейд се намръщи, като си спомни няколкото минути, прекарани в компанията на Алек и Касондрия Тримейн.
— Не зная, Деър. Сега, като спомена за това, той наистина ми изглежда по-нахален от обикновено. И си мисля, че именно реакцията на нейната мащеха на моето посещение бе странна. Тя бе много изнервена. Тогава си помислих, че е така, защото не харесва начина, по който ми се хилеше Алек, но вероятно имаше и още нещо. И тя настойчиво твърдеше, че това егоистично дете — както нарече Старлет — вероятно е открило завещанието и го е отнесло на пълномощника в Санта Фе. Мислиш ли, че е възможно?
— Това би направило мисис Тримейн нервна, нали? — каза Деър. — Но не мисля, че е възможно. Ако някой от тях дори си помислеше, че съществува дори и слаба вероятност Старлет да е намерила завещанието, те щяха да са хванали влака за Санта Фе още тази сутрин. Очевидно лъжат, но не мога да мисля за това повече. Първо трябва да намеря Нощния Сокол. Той я придружаваше на връщане до града. Може да е видял нещо, което би ни извело на някаква следа.
— Добре, ти намери Нощния Сокол, а пък аз ще се върна в имението. Ако трябва, ще изстискам истината от онази двойка — каза Джейд прекалено емоционално.
— Ще останеш тук — нареди Деър. — Те няма да ти кажат нищо. Може да имаш по-добра възможност да научиш нещо за нея от гостите си тази вечер.
Джейд и Розалия обещаха да приложат техниките си на убеждение върху всеки, който дойде в бордея тази нощ, след което последваха Деър до вратата.