Когато бухалът избуха три пъти, тя вписа в чертите на лицето си скръб и болка, и смушка коня да върви. Със силни викове заудря по входната врата на имението, след което буквално падна в ръцете на изненадания слуга.
— Моля ви, о, моля ви, трябва да доведете Алек и Касондрия. Със Старлет се е случило нещо ужасно!
Но двамата Тримейн вече бяха до нея във фоайето, събудени от силните викове и настоятелно хлопане по вратата.
— Какво искаш да кажеш с това, че нещо ужасно се е случило със Старлет? — попита Касондрия с ръка на гърлото, като погледна в отчаяние Алек.
Джейд клатеше безумно глава настрани, като дишаше ускорено, а очите й се плъзгаха ту към единия, ту към другия, отчаяно, паникьосано… и без да изпуска нищо.
— Аз… не зная точно какво се е случило. Само това, че Деър Маккалистър я доведе в града преди по-малко от час. Била е сериозно ранена.
— Но жива — подчерта Касондрия.
— Все още. Остава ми надеждата, че и сега е жива. Говореше несвързано. Все повтаряше вашите имена и бе така разтревожена, че докторът ме изпрати да ви доведа. Моля ви, побързайте. Моля ви!
— Къде са я намерили? — попита предпазливо Алек.
Джейд едва успя да се въздържи от усмивката на задоволство. Значи мерзавецът наистина знаеше нещо. Добре, тя щеше да се върне по-късно за него… и неговата любовница също, ако откриеше, че Касондрия е замесена. Засега трябваше да продължи да играе ролята си.
— Не зная. Нямах време за въпроси. Направих само това, което ми бе казано, и полетях с вятъра, за да стигна дотук. Ще дойдете, нали? Зная, че отношенията между вас и Старлет бяха обтегнати, но тя ви вика. Няма да й откажете, когато… — Тя остави изречението недовършено, зарови лице в ръцете си и зарида.
— Разбира се, че ще дойдем. Тя е при доктора, нали така каза?
— Да. Впрочем, той е при нея в квартирата й над магазина за дрехи. Моля ви, трябва да побързате.
— Ти се връщай обратно — заповяда й Алек, като обви загрижено ръка около кръста й и я поведе внимателно, но настойчиво към вратата. — Ние ще се облечем и ще те последваме, колкото може по-бързо.
Джейд не рискува нито миг повече и бързо излезе от стаята навън в настъпващата утрин. Спря се само за секунда да погледне назад към къщата. Бавна усмивка заигра по устните й.
— По-добре да ме последвате, защото ако не го направите, ако не попаднете в капана на Деър, ще се върна аз — каза тя на глас.
Нейната част от плана бе изпълнена. Тя се качи на коня и тръгна надолу по алеята, като се спря до вратата, за да изчака вика на бухала, сигнала, който щеше да й покаже, че Нощния Сокол и Деър все още наблюдават имението.
Глава 23
В имението Касондрия яростно упрекваше Алек.
— Ти глупако! Ти тъп, тъп идиот! Намерили са я и сега ще им каже всичко.
— А може би не. Не ти ли мина през ум, че Джейд малко преиграва?
Лицето на Касондрия се изкриви в гримаса на съмнение.
— Тя бе объркана. Не, мисля, че казваше истината.
— А ако не е така? Ако някой е открил, че любимата ми сестра липсва, и само се опитва да ме накара да проверя какво е станало и по този начин да ги отведа до нея? Тогава какво?
— Какво ще правим в такъв случай?
— Ти, моя мила майко, ще отидеш в града точно както казахме на Джейд, че ще направим. Вземи един от мъжете със себе си. Ако Старлет е там, можеш да го изпратиш при мен и аз ще дойда също. Ако не е — мъжът може да ми донесе и тази вест също и аз ще зная, че Маккалистър ни устройва капан.
— Ти, копеле такова! Искаш да ме изпратиш като жертвено агне на кладата? Няма да отида!
Алек я сграбчи така жестоко за ръката, че нарани деликатната й кожа.
— Ще направиш точно каквото ти казвам. Ако е там, можеш да я заставиш да не говори. Ако не е, можеш да поискаш обяснение за тази ужасна шега, която безумно ни уплаши и двамата.
— Те няма да повярват в това. Знаят какво мисли Старлет за нас и че едва мога да я понасям.
— Използвай поне веднъж главата си, Кас. Ти чу Джейд. Имало е натегнати отношения между нас, но ние все още сме едно семейство.
— Добре, но ако тя вече им е казала, че си я оставил в пещерите да умре, и се опитат да ме намесят, жив ще те погреба.
Алек не обърна внимание на заплахата, а тръгна да търси някого от своите хора. Главата му се въртеше от твърде малкото сън, дългите часове любене и скъпоценния му прах, и той я разтърси, за да проясни мислите си.