— Те не са могли да я намерят, нали? Но кой стоеше зад всичко? Маккалистър? Не. По-вероятно онзи индианец Нощния Сокол. Той пристъпи навън и се намръщи, а очите му се присвиха, когато се загледа внимателно към хоризонта за някакъв знак, че Джейд не е дошла сама. Но не видя нищо.
Пресече двора, влезе в бараката на работниците и събуди мъжете. Даде им бързи нареждания.
Един трябваше да придружи Кас в града. Останалите трябваше да излязат с конете си навън, да обиколят земите на имението и да се уверят, че никой не се крие в сенките.
— А ако намерим някого, искаш ли да ги го доведем? — попита един от мъжете, като с едната ръка се почеса по гърба, а с другата — по главата.
— Не, идиот такъв! Ще го убиете.
Като каза това, той забърза назад към къщата. Облече се бързо, взе пушката си и се протегна да си вземе шапката. Спря и разтърка смъдящите го очи. Нужно му бе нещо, което да му помогне да се окопити, да изостри сетивата му. Точно посегна към мускала, който бе скрит в едно от чекмеджетата, когато Кас отново влезе в спалнята.
— Тръгвам, но, Алек, какво ще правиш, ако тя повдигне обвинение срещу нас? Нямам намерение да увисна на въжето само защото ти си глупак и не я уби направо, както ти казах.
Ръцете му стиснаха тоалетната масичка. Без да се обръща към нея, той избълва някаква псувня и едва тогава отговори на въпроса й.
— Кой е глупакът, Кас, любов моя? Ако е била намерена, вероятно досега е умряла. Никой не може да оцелее и една нощ, още повече две, в онези пещери. Казах ти, ако змиите или паяците не са я достигнали, влажният въздух и жаждата сигурно са я довършили.
— А ако грешиш? — настоя въпреки това нервно Кас.
— Ако греша, задръж доктора извън стаята достатъчно дълго, за да притиснеш някоя възглавница към лицето й. — Сега той се отблъсна от тоалетната масичка и се завъртя на пети. — Искаш ли да ти го запиша?
Сълзи изпълниха очите на Кас при неговия сарказъм, но не се разтрепери, както той очакваше. Напротив, обърна се и напусна стаята. Няколко секунди по-късно той чу как входната врата се отваря, след което се затваря с трясък и видя как двуколката потегли от къщата с още един ездач отстрани.
С треперещи ръце той се върна към задачата си да намери мускала, който да го освободи от вътрешния му затвор.
Настроението на Алек бе много по-добро, когато неговия старши работник влезе в къщата, за да му каже, че не са намерили никого в имението.
Значи това бе истина. Тя е била намерена. Добре, така да бъде. Като казваше на Кас, че тя не би могла да оцелее две нощи в пещерите, бе говорил истината. Но по-добре да пусне коня й на свобода, за да не би някой да дойде да слухти наоколо, да задава въпроси и на първо място да изисква отговори за това как Старлет е попаднала в пещерите.
Но когато тръгна към конюшнята в почти еуфорично настроение, въпреки факта, че сестра му не е загинала в пещерите, както се бе надявал, той си помисли, че е по-добре не просто да освободи животното. Искаше сам да види ада, който е преживяла. Знаеше, че в пещерата ще има останали издайнически знаци: коса, пролята кръв, късчета плът, остатъци от разкъсани дрехи.
По лицето му пробягна налудничава усмивка, докато оседлаваше нейния кон, след което и един за себе си.
— Горката малка Старлет — каза той, после отметна глава назад и се засмя с маниакално задоволство.
— Там — каза Нощния Сокол с удовлетворение, като посочи към Алек, който точно излизаше от конюшнята, яхнал коня.
Деър скръцна със зъби от ярост, като видя коня, който Тримейн водеше след себе си.
— Това е конят на Старлет.
Нощния Сокол не отговори, само леко кимна и даде знак на Деър да го последва до прикритието им в гъстия шубрак от мескит.
Те изчакаха доведеният брат на Старлет да мине, след което го последваха на повече от половин миля, като нито говореха, нито сваляха очи от целта си. Но точно както Старлет веднага бе разбрала къде отиват, когато пустинята бе преминала в планински терен, двамата мъже също бързо узнаха това.
Деър хвърли питащ поглед към приятеля си, когато Нощния Сокол рязко смени посоката.
— Сега знаем къде отива, Деър.
— По дяволите, да, знаем къде отива. Трябва да стигнем там преди него.
— Така че да може да ни застреля един по един, докато слизаме долу в миньорското ведро? Не, трябва да заобиколим по по-дългия път и да влезем от друг един вход, който преди много време моите хора откриха.
Деър поклати упорито глава.
— Ще ни отнеме твърде много време. Ако… — Той не можа да довърши изречението си, тъй като схвана сложността на всичките „ако — та“, които ги очакваха.