Съжали, че Алек го нямаше и тя не можеше да сподели плана си с него. Особено като си помисли колко много време и старание щеше да отдели, за да отстрани още в самото начало всички пречки по пътя им. Неговият престъпен ум всъщност пръв бе измислил как да отстранят баща му и да подправят подписа на Бенджамин върху новото завещание.
Той не бе убил и баща си дори с пушка. Като си спомни бавната и мъчителна смърт на Бенджамин, Касондрия си помисли, че щеше да е по-милосърдно от страна на Алек, ако го беше застрелял. Отвратителните гадинки на Алек имаха неутолим апетит. Тя потръпваше всеки път, когато си ги представеше. Изведнъж реши, че повече не може да понася да ги държи в дома си. На всяка цена трябваше да нареди да ги изхвърлят от хасиендата заедно с нещата на Алек, и то възможно най-скоро!
Всъщност щеше да й достави голямо удоволствие лично да им намери ново убежище. Все пак това бе най-малкото нещо, което можеше да направи за Алек, Бог да успокои измъчената му душа!
Двете жени се гледаха преценяващо.
— Винаги съм казвала, че се възхищавам на куража ти, Касондрия — каза Старлет, втренчила поглед в мащехата си, която леля й Хилда с неудоволствие бе въвела в спалнята на племенницата си.
Старлет се чувстваше много по-добре, но глезенът й, въпреки че не беше счупен, все още я задържаше в леглото.
— Опитах се да й обясня, че не можеш да приемаш посетители, но тя настоя — каза Хилда на Старлет. — Искаш ли да остана при теб, мила? — Тя не изпускаше от очи жената, която в миналото бе причинила толкова мъка на племенницата й.
— Не, ще издържа, лельо Хилда — отвърна Старлет. — Сигурна съм, че каквото и да има да ми казва Касондрия, то няма да й отнеме много време.
Хилда за последен път предупредително изгледа Касондрия и каза:
— Добре, но ще бъда ей тук, в съседната стая, ако ти потрябвам.
Като останаха сами, Касондрия се приготви да се извинява, но в погледа й издайнически блестеше трескава възбуда.
— Зная, че сигурно не можеш да ме търпиш, но аз наистина дойдох да се помирим, Старлет — каза тя и посрещна, без да трепне, ледения поглед на завареницата си. — Естествено, не обвинявам теб. Знам, никога не си очаквала, че ще ме чуеш да говоря така, но след тази неприятна история с Алек, мисля, че е време да си изясним отношенията.
— Колко е трогателно, че мислиш така — каза рязко Старлет. — Това едва ли има нещо общо с факта, че измамата и предателството на Алек най-после бяха разкрити, нали? Или може би това е заради паниката, че знам къде е скрито истинското завещание, което ме прави пълноправна наследница на имението на баща ми?
Касондрия дори не трепна. Чувствата й бяха много добре прикрити.
— Защо? Разбира се, че няма връзка. Мога да разбера защо си мислиш такива неща. Позволи ми да те уверя, че наистина не съм имала никаква представа какво смята да ти причини Алек. Убеди ме, че той е наследникът, и тъй като беше единствен син на баща ти, нямах причина да се съмнявам в думите му. Сега наистина разбирам, че е бил почти луд. — Тя измъкна една кърпичка от чантата си и я притисна до навлажнените си очи.
— Не ми е приятно да говоря, но Алек вземаше и наркотици. Както виждаш, не бихме могли да го държим отговорен за деянията му, Старлет. Сигурна съм, че ако беше е ума си, нямаше да се случат всички тези неща.
— Сигурна съм, че много искаш да ти повярвам — каза Старлет, вперила очи в Касондрия, като че ли я виждаше за първи път. Самообладанието на мащехата й я възхищаваше. — Съжалявам, но наистина не вярвам, че Алек е измислил всичко това сам. Не беше толкова интелигентен. Някой друг е стоял зад гърба му и от самото начало го е подбуждал. Макар че сега, когато е мъртъв, аз, разбира се, вече не мога да докажа своята теория. Затова можеш да се успокоиш. Свободна си като птичка. — У нея се надигна жестока ярост. Тя не се стърпя и заби ножа си. Победоносна усмивка се изписа на устните й: — Уви, само един съсипан, бездомен врабец, изправен единствено пред тъжно съществувание и приближаваща старост.