— Върви по дяволите, Деър. И се махай от стаята ми. Не бих желала ти да бъдеш баща на детето ми, дори и да бях бременна. И този отговор ти стига.
Гневът в тона й го вбеси.
— Така ли? Кого би избрала за добър баща на детето ми… ако имаше такова? Джейк Фонтън? — извиси той глас.
— Не викай толкова! — изсъска му тя. — Ако леля Хилда се събуди и те види в стаята ми, ще си помисли, че със сигурност съм се компрометирала, и нито един от нас няма да има право на мнение по въпроса. Тя ще те накара да се ожениш за мен.
Той дори не бе осъзнал, че си го е помислил, докато думите сами не изскочиха от устата му:
— Добре, тогава ще викам по-силно. Дори, ако трябва, ще събера всичкия си въздух, за да извикам много силно. Обичам те, малка дива котко! Бременна или не, аз те искам за жена!
Старлет не повярва на ушите си. Само продължи да го гледа. Малко замаяно, тя каза:
— Сега вече отиде твърде далеч и го направи наистина. Тя всяка минута ще дойде тук.
И като отговор на думите й отдолу долетя гласът на леля й:
— Старлет, мила, пак ли имаш кошмари?
— Не, добре съм, лельо. Не се тревожи — отвърна Старлет.
— Значи аз трябва да съм сънувала нещо, защото можех да се закълна, че чувам мъжки глас в стаята ти. Питаше дали си виждала бременната му котка или май… май че беше бременната му жена — тя въздъхна разтревожено. — Няма значение, скъпа. Мисля, че пак главата ми се е объркала. Заспивай! Извинявай, ако съм те събудила.
Старлет го изгледа свирепо. Той й отвърна още по свирепо.
— Не чу ли какво казах? — попита Деър тихо, но заплашително. Или трябва отново да повишавам глас, за да те убедя.
— Само да си посмял! — изсъска тя.
В гласа му се долови сарказъм.
— Както добре знаеш, аз се осмелявам да правя почти всичко. И няма да напусна тази стая, докато не ми кажеш, че ще се омъжиш за мен.
— Защо мислиш, че искам да се омъжвам? Харесвам живота си такъв, какъвто е. Много благодаря.
Той изви поглед към небето:
— Смяташ да ме накараш да изиграя целия цирк, нали? Да застана на колене, да те моля и увещавам, да ти обещая, че ще те обичам лудо до последния си дъх?
Тя си играеше с края на одеялото и бе сигурна, че той чува как бясно тупти сърцето й. Изведнъж тя изтръпна в очакване.
Той само мрачно се навъси.
— Да, само че няма да го получиш от мен. Може би от някого като Джейк. Но аз бих се чувствал ужасно глупаво. — За неин ужас очите му се напълниха със сълзи. Той изстена: — Не прави това, мила! Виж. Не ме бива да редя захаросани думи, дори да се държа любезно. Понякога мога наистина да бъда хладнокръвен мръсник. Имали сме хубави и лоши преживявания заедно, но трябва да призная, че ти си единствената жена, която не мога да прогоня от ума си. Ти ме влудяваш!
— Да ти се извиня ли, или да ти изръкопляскам? — присмя се тя.
Как смееше да си помисли, че може да се вмъкне тук, едва ли не да й каже, че се надява да не е бременна от него, и в следващия момент да обяви колко е объркан поради чувствата си към нея. Като че ли бе ужасен от факта, че може да е влюбен в нея. Старлет знаеше какво изпитва към него. Тя го обичаше. От първия миг, в който погледите им се бяха срещнали.
— Господи, дори начинът, по който ми съскаш като дявол, ме подлудява! — простена той и стисна зъби. — Защо?
Той изглеждаше отвратен от себе си, че й разкрива толкова много, но след като вече бе започнал, като че ли не можеше да спре.
— Дори себе си забравих, за да мисля какво да правя с теб. — Той я огледа със смесица от недоверие и озадаченост. — Не мога нито за миг да отклоня мислите си от теб и да се опитам да намеря отговора. Виждам красивото ти лице, нежното ти тяло, долавям люляковия аромат на косата ти. Ти не приличаш на нито една от жените, които съм познавал. Не мога да те разбера… дори не зная коя си! — Деър присви очи. — Може би точно това е причината, поради която толкова много ме интересуваш. Кръвта ни кипва от едни и същи неща. Живееш заради опасностите и обичаш да предизвикваш съдбата, но повече от всичко друго страшно мразиш да губиш. Казвам ти, Старлет, страшна двойка ще бъдем. И децата, родени от нашия брак, ще бъдат силни и ще могат да се преборят с живота.