Тя тайно го погледна. „Мили Боже! Сигурно знае, че аз съм Рейвън. Какво да му кажа, ако попита?“
— До какви други изводи стигна? — попита го тя със затаен дъх, изтръпнала от страх при мисълта за това, което би могъл да каже.
— Само, че когато онзи ден си тръгвах оттук, ми дойде наум мисълта, че е по-добре да се омъжиш за някой като Джейк. Той би могъл да те укроти, да пропъди излишните ти страсти и дори да те превърне в сериозна жена двадесет и четири часа на ден и дванадесет месеца в годината.
— Каква свежа идея — вметна тя.
Той се засмя глупаво.
— Нали? — После добави: — Но после реших, че друга такава два пъти в живота не се среща и че ще бъда най-големият глупак, ако те изтърва или ако те променя. Ние спасихме живота си един на друг. Като че ли сме свързани по някакъв начин.
Той се размърда на стола си и обърна глава така, че профилът му ясно се очерта. Слънцето вече надничаше през перваза на прозореца. Той се вгледа навън, после отново извърна поглед към нея.
— Ние си приличаме, Старлет. Никой друг не би ни разбрал, а какво остава — да живее с нас. Ти ще съсипеш Фонтън.
Той се изкашля.
— Мисля, че се опитвам да ти кажа, че си принадлежим един на друг.
Тя го гледаше с широко отворени очи и се наслаждаваше на този миг така, както никога преди това не бе се наслаждавала на нещо. Но изведнъж погледът й бе привлечен от една изумителна гледка. Тя не можеше да откъсне очи от кактуса на масата, който започна да расте и да приема невероятни размери.
Опита се да се убеди, че това е само халюцинация, породена от въздействието на лаудана, който преди това бе изпила, но дори когато затвори очи и ги отвори отново, кактусът продължаваше да се тресе, като че ли бе изпаднал в предсмъртна агония. Не се заблуждаваше. Това бе действителност, а не халюцинация. Старлет се опита да отвори уста и да предупреди Деър, който бе с гръб към масата, но успя само леко да въздъхне. Деър бе забелязал, че е вцепенена. Той бавно обърна глава и проследи изпълнения й с ужас поглед. Гледката го накара да скочи от стола. Знаеше, че някои видове паяци обичат да правят мрежите си в кактуси, и без да губи време, грабна Старлет и се затича към вратата. Тя наблюдаваше развитието на действието като в забавен кадър. Кактусът се разтърсваше от конвулсии, като че ли изпитваше родилни мъки.
— Боже мой, какво става? — извика тя и се притисна към него.
Точно когато Деър стигна до вратата, кактусът се разтрепери и се пръсна, а по тавана и по стените се разхвърчаха парченца от разкъсаното бодливо тяло и ги опръскаха с черни точици. Но и нещо друго се бе изсипало върху тях.
Нещо живо, дишащо и пълзящо на бодливи черни крачета се раздвижи пред очите й.
Тарантула! Паяците пълзяха навсякъде — по стените, по мебелите, по леглото, в което току-що бе лежала, и пъплеха по ръцете й. Тънките им космати крачка се впиваха в нощницата й. Тя се бе втренчила в паяците и не можеше да помръдне. Едва дишаше.
— Питомците на Алек! Питомците на Алек… Точно както тогава. — Изведнъж тя се задъха от осъзнатата истина. — Касондрия ми донесе кактуса в началото на седмицата. Каза, че го носи в знак на помирение заедно с уверенията й, че Алек е действал самостоятелно, когато се е опитал да ме убие. Той наистина ми призна в пещерата, че е убил капитана. Дори започвах да мисля, че той е сътворил всичко.
Деър махна с ръка, прогони паяците и започна да тъпче с крак по пода, за да убие колкото може повече. След това изхвърча през вратата, като държеше Старлет в ръцете си.
Златиста животворна слънчева светлина с топли отблясъци огря лицата им. Старлет се притисна към Деър и зарови лице в гърдите му.
— Винаги съм мислела, че той стои зад смъртта на баща ми — каза Деър, като я притискаше здраво. — Сега поне знам истината.
— Касондрия почти успя да ме убеди в невинността си, но сега знам, че е искала да ме убие по същия начин, по който са убили баща ми. Вече не се съмнявам в това. Тя и Алек от самото начало са били замесени в това.
— Сега няма страшно, любима. Никога няма да ти навредят пак — Деър прошепна думите, заровил устни в копринената й коса. — Нищо не може да те нарани. Винаги ще бъда до теб и ще те пазя. Обичам те, Старлет. Само ти единствена имаш значение в моя живот.
Тя повдигна лице, притисна се до него и устните им се срещнаха в целувка, която съедини в едно надеждите и мечтите им. Изведнъж Старлет разбра какъв път в живота си бе избрала. Може би нямаше да е лек, много често щеше да има тежки изкачвания, но във всички случаи я очакваше голямо приключение.