Ето на това не можеха да устоят нито Старлет, нито Рейвън.
Глава 26
Няколко седмици по-късно животът на Деър и на Старлет отново потече нормално. Почти. Животът на тези двама души никога нямаше да се превърне в сиво ежедневие. Всеки ден за тях бе ново приключение.
За Деър, който слушаше нервно монотонния глас на свещеника, този ден щеше да бъде незабравим. Това беше най-голямото му приключение. Приключение, което от седмици наред бе очаквал.
След няколко минути Старлет Тримейн щеше да стане негова съпруга.
Деър търпеливо чакаше достолепният служител на църквата най-после да обяви Старлет за негова жена. Струваше му се, че церемонията се протака цяла вечност. Единственото му желание беше най-после тя да стане напълно негова.
Беше толкова, толкова отдавна, когато за последен път я бе държал в ръцете си и нежно я беше любил през цялата нощ. Бяха проявили уважение към желанието на леля й Хилда и бяха обявили официална венчавка и сватба, но само, при условие че им позволи да я отпразнуват в хасиендата на Тримейн.
Откакто Касондрия бе изчезнала заедно с телохранителя си, като че ли за Старлет не се очертаваха повече нещастия. Засега това й бе напълно достатъчно.
Тя искаше церемонията да се състои пред бащиния й фонтан на мечтите, там, където бе открила загубеното завещание, което я оставяше единствена наследница на състоянието на Тримейн. Леля й Хилда бе решила, че това е чудесно начало за един брак. Завещанието, което някога Касондрия бе представила, се оказа, разбира се, фалшификат и след като оригиналът бе намерен, подправеното завещание беше анулирано. Старлет най-после бе укротила демоните в душата си. Засега животът й изглеждаше хармоничен.
След този ден Деър също реши да сложи в ред измъченото си минало. В случай, че свещеникът въобще спреше да мърмори, те щяха да продължат да живеят своя собствен живот. Боже мой. Каква подготовка бе извършена за всичко това. Дни и седмици бяха изминали, докато всички приготовления бяха одобрени от Хилда. През това време тя не му бе позволила дори и една минута да остане насаме със Старлет.
Наслаждаваше на красотата на Старлет. Тя стоеше до него — лъчезарна и изумително красива с деколтираната си рокля в много светъл платинов нюанс. Ситни перлички и стъклени маниста украсяваха дългите й ръкави. Бе вталена в кръста, което само подчертаваше тънката талия. Носеше дантелена мрежа, която покриваше виещите се къдрици, събрани на върха на главата й. Той си помисли, че никога не е изглеждала така прекрасна и желана.
Старлет усещаше как изгарящите му зелени очи се впиват в нея и по гръбнака й пробягнаха тръпки на удоволствие.
Денят бе чудесен. Като за сватба. Слънцето пръскаше светлина през гъстите клони на високите, величествени дървета и огряваше групичките от хора, които се бяха събрали в дома на Тримейн, за да отпразнуват тържественото събитие. Но нито Старлет, нито Деър мислеха за това, а само за следващите мигове и за магията, която щеше да ги завладее през нощта.
Колите бяха започнали да пристигат от ранни зори. Спираха пред хасиендата и една група конярчета под ръководството на Франк Колби поемаше поводите на конете.
Франк бе седнал на първия ред, облечен в нов костюм със снежнобяла риза и дълга вратовръзка, но на краката си носеше червените ботуши, с които никога не се разделяше. Майката на Деър седеше до него. Отдавна не я бяха виждали толкова щастлива. Рейчъл отначало не искаше да дойде, но Старлет и Деър я убедиха, че сватбеният им ден няма да бъде щастлив, ако не присъстват всички поканени.
Бяха подбрали само двадесет и пет близки роднини и приятели, но не бяха щадили разноските.
Къщата и дворът бяха украсени с кошници, пълни с току-що откъснати цветя, чийто сладостен аромат се носеше из въздуха. Шаферките, момичетата и Хуанита бяха облечени в красиви тафтени рокли. Те поднасяха по една бяла роза на всяка дама, която минаваше под украсеното с цветя дърво, за да влезе в двора.
Това бе ден на ново начало, в който всички се замисляха за истинското значение на любовта, която можеха да засвидетелствуват днес. За Деър и Старлет този ден бе моментът, от който те щяха да поемат към следващите си години като мъж и жена.
Точно за това мислеше Старлет, докато го наблюдаваше, и всичко друго бе изчезнало от ума й. За нея съществуваше само Деър. Неговата буйна мъжественост секваше дъха й. А той никога не бе изглеждал толкова красив.
Беше облечен в безупречно ушит черен ленен костюм, а тесните му панталони изглеждаха така, като че ли бяха направени само за дългите му крака. Нагръдникът на снежнобялата му риза беше силно колосан. На ръкавелите му блестяха диамантени копчета. Гъстата му и лъскава като коприна гарвановочерна коса събираше слънчевите лъчи и придобиваше синкав оттенък. Дългите му кичури се завиваха над яката на ризата му. Несъмнено той дълго беше четкал буйните вълни в опит да ги нагласи на мястото им. Безсмислено, разбира се. Това доставяше на Старлет голяма радост. Една заблудена къдрица се спускаше на челото му и му придаваше дяволски небрежен вид, независимо от цялата му изисканост. Точно заради този му вид тя се бе влюбила в него. И за него щеше да бленува тя всяка нощ.