Обеща си, че по-късна, когато останат сами, тя на воля ще прокарва пръсти през косите му и ще целува тази красиво очертана чувствена уста — голяма, плътна и твърда. Боже, колко желаеше това. През цялата нощ, през всичките прекрасни години, които бяха пред тях.
Но днес… тя трябваше да се постарае да се държи като истинска булка, изчервена и невинна по отношение на любовното изкуство и смутена от нощта, която й предстои.
За Старлет задачата да се държи като всички останали винаги бе много трудна, но откакто се бе влюбила в своя див, лош професионален убиец, това й изглеждаше още по-невъзможно. Любовта бликна в гърдите й, когато го видя да се усмихва бавно, като че ли бе разбрал какво мислеше и чувстваше тя сега. Това не я изненада. Тя го прие с радост, без да го усеща повече като осквернение на своята светая светих. Този ден, както и утрешният бяха само техни.
— … и така, Деър и Старлет, чрез силата, която притежавам, аз сега ви обявявам за мъж и жена. Това, което Бог е съединил, човек не може да раздели. — Пасторът се усмихна на Деър. — Сега може да целунете булката.
Деър я привлече към гърдите си и сведе глава, за да целуне нежно леко разтворените й устни. В този момент той разбра колко много неща го бе научила Старлет — да обича и да прощава, да вижда смисъла и значението на всяко Божие същество по земята. Радостен бе, че съдбата му беше отредила да изживее дните си с тази жена. Тя му бе дала много повече, отколкото някога можеше да й даде в замяна.
В този миг Старлет усещаше същите чувства. Тя никога не бе желала да бъде другаде, освен в прегръдките на този мъж. Мрачните дни за нея бяха свършили. Чувстваше се като новородена.
Звуците на музиката, подбрана от Старлет и Деър, се носеха от нежния бриз.
Младоженците се обърнаха към гостите си, когато пасторът каза:
— Дами и господа, да ви представя господин и госпожа Деър Маккалистър.
Деър стисна ръката на Старлет и сияещ от щастие обгърна с поглед близките си роднини и приятели, някои от които изтриха по една сълза от очите си. После погледна булката.
Грейналата младоженка се усмихна, когато очите им се срещнаха. Той се подсмихна под мустак, когато мярна лукавото й намигване. Толкова бе типично за нея да направи нещо неочаквано. Без съмнение животът му със Старлет нямаше да бъде скучен.
Сърцето му преливаше от любов към нея. Бе сигурен, че никога няма да забрави този миг. Но най-хубавото тепърва предстоеше. Довечера, след приема, щяха да заминат на сватбено пътешествие и тя щеше да бъде само негова.
Щяха да прекарат една седмица в хижата в планината, където бе започнала любовта им. Щяха да мислят един за друг само и нищо нямаше да помрачи това най-прекрасно време в живота им.
Деър и Старлет Маккалистър щяха да живеят тихо и щастливо дълги години като мъж и жена.
Дали? Това се питаше Деър, докато гостите се изреждаха, за да поздравяват младоженците. Едва ли бе възможно да живеят тихо. Въпреки че се бе заклел да закриля винаги жена си, той се съмняваше, че неговата хубава съпруга със сребристоруса буйна грива и непокорен нрав ще се покори на мъжката му воля. Старлет винаги щеше да следва своя ярък път в живота, път, който светеше като метеор и поглъщаше всеки, който стъпеше на него. Тя бе уверена в себе си и в многобройните си и разнообразни качества. Знаеше точно какво иска от живота и как да го получи.
Как би могъл въобще да си помисли, че неговата ярко светеща Старлет ще се съгласи да изживее живота си като съвсем обикновена жена и да се занимава всеки час от деня само с домакинството и децата. Нима за това се бе оженил точно за нея? За да промени самата същност на жената, в която се бе влюбил?
Не, този живот не беше за тях, помисли си бързо Деър. Щяха да си починат няколко дни, но после той искаше животът им да прилича на онзи, който бяха живели и преди.
Деър яздеше зад Старлет, яхнал Сегуро, и се усмихваше, като гледаше как бедрата й се полюшват ритмично. Всяка минута, всеки час бе като ново начало със Старлет. Усмивка озари лицето му. Едва ли щеше да издържи до залез-слънце. Тогава той смяташе да й разкрие тайната.