Изведнъж, жаден да види приятелски лица, той започна да чука по вратата на луксозния, процъфтяващ хотел. Вратата се отвори почти веднага от огромен чернокож мъж в снежнобяла риза и черен костюм.
— А, мистър Маккалистър! — възкликна Ейбрахам Джонсън с искрена радост, а проницателните му кафяви очи мигновено огледаха и прецениха високия мъж. — Много хубаво да ви видя отново, сър. Драго ми е да кажа, че изглеждате як като бик — той се отмести и покани Деър. — Влезте, сър. Боже мой, колко време измина, откак за последен път ни посетихте. Как ще се зарадва мис Розалия!
— Благодаря, хубаво е да се завърнеш у дома, Ейбрахам — отвърна Деър с широка усмивка, прекрачи прага и влезе в антрето, покрито с червен килим. Въпреки късния час в публичния дом имаше няколко посетители. Кълба дим от пури, интимно приглушени гласове, чувствените звуци на пианото, които се носеха откъм слабо осветените стаи, изпълниха душата му. Той истински се радваше, че се връща отново в тази позната обстановка.
— В много добро време сте дошъл. Няма много гости тази вечер — каза прислужникът, след това, като забеляза рошавото вързопче в ръцете на Деър, изцъкли очи и изрече със заекване: — Май мис Розалия няма да ви се зарадва чак толкоз, колкото си мислех.
Очите на Деър се развеселиха.
— Мисля, че мога и да убедя тази дама да се съгласи с мен.
Любопитният израз по лицето на Ейбрахам изчезна и той измънка:
— Сигурно ще успеете, сър. Да знаете, тя не се усмихва весело, откак вие ни посещавахте — тъмното му лице засия и той поведе Деър напред. — Хайде, вървете сега. Зная, че няма нужда да ви показвам пътя.
Деър бързо изкачи стълбите, стигна до площадката на втория етаж, зави рязко надясно и закрачи по дълъг, покрит с плюшени килими коридор. Когато стигна до втората врата вляво, той спря и леко почука по гладкото дърво.
Една жена, облечена в строга тъмносиня рокля с бяла, колосана престилка, отвори вратата. Лицето й грейна, когато го видя. Деър бързо сложи пръсти на устните й и с поглед я предупреди да не проваля изненадата му. Очите й светнаха в отговор и тя прошепна:
— Хубаво е да ви видим пак, сър. Тук твърде дълго бе тихо.
Като каза това, тя го дари с още една усмивка, бързо мина зад него и тихо затвори вратата зад гърба си.
Деър веднага видя Розалия. Тя се бе облегнала до камината и съсредоточено разпалваше огъня. Не беше забелязала или не обърна внимание, че е влязъл гост. Беше се втренчила в пламъците, унесено загледана в оранжево-червените езици, поглъщащи боровите шишарки, които току-що бе сложила. В стаята се разнасяше приятен, чист и свеж горски аромат. Деър забеляза как съблазнително блести сатенираната коприна на роклята й, отразявайки светлината на огъня в камината, и почувства как погледът му е привлечен от предизвикателната гледка, която представляваше добре оформеният й тесен ханш, обвит от роклята с цвят на кехлибар, прилепнала плътно по тялото й като кожа.
— Със сигурност е приятно да видиш, че някои неща никога не се променят — каза провлачено той.
Розалия се извъртя, отначало уплашена, и Деър забеляза, че под роклята пищните й форми бяха стегнати в тесен, обточен с дантели черен корсет. Лъхна го аромат на скъп парфюм.
— Как я караш, Розалия!
Черните очи на жената се впиха в мъжа, който се приближаваше към нея.
— Сигурно много те интересува — изръмжа тя не съвсем изискано, но той забеляза леката топла усмивка, която омекоти резките очертания на рубинено червените й устни. — Направо не мога да повярвам на очите си… след толкова време… Деър Маккалистър. И къде, по дяволите, беше, моля, след като се измъкна без едно „Довиждане“ или „Благодаря за безплатната стая и храна, госпожо“? Да не говорим за нежността, с която Джейд щедро те обсипваше по време на последното ти пребиваване тук.
Не му се вярваше, че клетвите на Розалия му бяха липсвали точно толкова, колкото ласките на Джейд.
— Навсякъде, дарлинг, но едва ли някое от местата, по които съм бил, ще представлява интерес за теб.
— Ами защо не опиташ да ми разкажеш, за да видим дали наистина е така?
Той си взе една пура от онези, които Розалия пазеше само за най-добрите си клиенти и които винаги се намираха в изобилие в апартамента й за любимците й, както и за онези, които получаваха и най-доброто уиски и най-хубавите жени и можеха да си позволят цените на втория етаж.