Пълните й устни подсказваха страстна и буйна природа и веднага привлякоха вниманието му. Изведнъж пожела да има повече светлина, но не искаше да запали лампата, за да не я събуди. Наистина не беше в настроение за разговори. В момента не искаше дори да узнае името й. По-късно щяха да си поговорят, но засега той искаше само да я вземе в прегръдките си и да се любят. Езикът на тялото — това бе единственият език, от който се нуждаеше той сега. Този език казваше много повече неща от думите.
Огледа се бързо, за да се увери, че в стаята няма никой друг, освен тях двамата. Реши, че е чул нейния глас, докато тя е говорела в съня си.
Позволи на тъмния си, опипващ поглед да се разходи по тялото й. Забеляза как гърдите й се повдигат ритмично под нощницата й с всеки лек, равномерен дъх. Главата му се завъртя, всичките му мисли се сляха в една. Тя безспорно бе много привлекателна. Изглеждаше мека и топла. Свеж дъх на пролетни люляци се носеше от кожата й и омайваше сетивата му.
Той я загледа, обзет от силно, почти болезнено желание, каквото отдавна не беше изпитвал. Искаше да зарови пръсти в буйната й коса и да се наслади на уханието и мекотата на сребристите й къдрици.
Докато я разглеждаше, му се стори, че нежните й черти са му натрапчиво познати. Не можеше да си представи къде би могъл да я срещне преди, но сега това не беше най-важното. Общуването, което той имаше предвид, не изискваше някакво представяне, нито пък им беше нужно първо да се запознаят.
Домът на Розалия даваше възможност на мъжа да буйства или да притихне, според настроението си. Деър знаеше, че независимо дали я желаеше за един час или за цялата нощ, решението беше просто — трябваше да прекоси стаята и да я вземе в ръце. При тази мисъл желанието, което кипеше във вените му, предполагаше само едно — притежание. Нуждата от жена бе разпалила огъня на страстта му, бе прогонила всички трезви мисли. Хубавата жена в голямото пухено легло изглеждаше чиста и нежна в съня си като ангел, но това по никакъв начин не намаляваше съблазнителността й. При Розалия нямаше ангели, но ако мъжът пожелаеше това, щеше да се намери нещо почти такова. Ако й пуснеше нещо допълнително за старанието, момичето щеше да изиграе всяка роля, която той пожелаеше. Тук всичко беше възможно и нищо не беше забранено. Очите му светнаха, изпълнени с любопитство, и той усети познатото напрежение в слабините си. Обеща си, че в момента, в който напусне стаята, той и момичето щяха да бъдат добри познати. Мислите му се замъглиха, сърцето му заби силно и по вените му потече дива възбуда. Само преди няколко мига беше сигурен, че ще отвори вратата и ще види Джейд. По суровите му устни премина сянка от усмивка. Не можеше да става дума за каквото и да било сравнение.
Той я погледа още миг, опиянен от крехката й красота. Жената въздъхна и покри с ръка гърдите си. Нежните й пръсти се отваряха и затваряха, като че ли бе обзета от агония в съня си. Деър се запита какво ли може да сънува жена като нея. Какви бяха най-съкровените й желания. Тя си пое силно въздух и сви краката си, увивайки нощницата около коленете си.
Алчният му поглед на воля опипваше тялото й, наслаждавайки се на женските й прелести. Носеше мека, бледожълта муселинена нощница, привързана на врата със синя панделка, която му позволяваше да види само оскъдна част от млечнобялата й кожа под якичката. Не се нуждаеше от големи усилия, за да си представи зрялото й, пълно с желание тяло под широката дреха. При тази мисъл той прекоси стаята и застана до леглото й. То бе оградено с балдахин от огнена коприна между четирите колони и завесите потрепваха от студения бриз, който се промъкваше през отворения прозорец.
Погледът му се плъзна върху различните части от тоалета й, метнати върху един фотьойл с тапицерия на цветя. Бели памучни чорапи, дантелено бельо. Тревистозелена рокля с висока яка и буфан-ръкави и други най-различни женски красоти бяха пръснати по него. Лекият тънък аромат на парфюма на красавицата се смесваше с упойващия дъх на жена. Мускулите на Деър бяха съвсем обтегнати. Той само гледаше и чакаше.