Устните му се впиха по-силно, но страстно. Той прокара езика си по чувствителната издатина в гнездото от пухкави къдрички, засмука я, притискайки я силно.
Старлет извика, когато устните му докоснаха най-интимното място от тялото й, а топлината в слабините й нарасна болезнено. Звездопад от искрящо удоволствие заля тялото й. Това бе необуздано чувство, волята й бе напълно победена и тя трепереше от страст и страх. Но нямаше как да възпре вълните на екстаза, който той предизвикваше. Тялото на Старлет се мяташе и извиваше, всеотдайно и ликуващо. Когато и най-малкото мъждукащо пламъче в слабините й угасна напълно и тялото й престана да потръпва при допира на устните му, тогава тя разбра какво се беше случило.
Господи, тя се бе отдала диво, до забрава, на този напълно непознат мъж. В един момент тя не можеше да повярва какво бе станало между тях. Сигурно само сънуваше. Но тогава почувства голото му тяло да се плъзга нагоре върху нея, твърдият му пенис започна да изгаря бедрата й като нажежено желязо и Старлет осъзна ужасяващата реалност. Тя започна отчаяно да мята главата си. Но той не забелязваше вече нищо. Шепнеше и нещо, приближил лице до нейното, говореше й луди, възбуждащи неща, които накараха горещите вълни у нея да се надигнат отново.
— Аз те накарах да гориш, сега ти ще направиш същото за мен — каза той. — Сега ще проникна в теб и ти ще поемеш всеки мой инч, за да укротиш огъня, който подпали в тялото ми.
Той й говореше ужасни неща, които я накараха да се изчерви цялата. Но мислите на Старлет бяха насочени към онази част от тялото му, която се притискаше към нея. Чу как той простена, когато пенисът му докосна топлата влага между краката й, почувства тръпките, които разтърсиха тялото му.
Деър беше толкова погълнат от любовната игра, толкова потънал в облака от желание, че не забелязваше нищо друго. Беше легнал върху нея — готов, насочен, задъхан. Тя беше толкова малка и крехка под него, че той си помисли дали няма да я нарани. А най-малко от всичко желаеше да причини болка на това деликатно същество. Затова се стараеше нежно и бавно да проникне в нея, като в същото време наведе глава и пое с устни набъбналото зърно на гърдата й.
Дъхът й отново се беше учестил. Неудържима страст обзе и двамата. Той провря пръсти между телата им, за да разтвори копринените гънки и да улесни проникването.
Тя се беше впила в раменете му и искаше да крещи от чувствата, които бушуваха у нея. Беше толкова хубаво, че не можеше да повярва. Но в момента, в който му се отдаде напълно, тялото му се напрегна и мускулите му се изпънаха от женския крясък, който изпълни къщата.
— Къде, по дяволите, изчезна той! Ще го накарам скъпо да ми плати за това!
Деър стисна зъби, когато прозорците на публичния дом потрепериха от писъка, и пламенността му угасна.
— Да върви по дяволите! — изръмжа той и се отдели от топлото тяло на желаещата жена, която в този момент се скова в ръцете му.
Вратите започнаха да се отварят една след друга, множество любопитни очи занадничаха иззад тях. Мъжете се отдръпваха от дългия коридор, когато Розалия Валдес профучаваше покрай тях. Стегнатите й в корсета гърди се надигаха яростно.
— Деър Маккалистър, измъквай бързо задника си от кревата и ела да свалиш пумата от копринените ми пердета! — крещеше тя.
С възмутена въздишка той стана от леглото и бързо напъха дългите си крака в панталоните, когато Розалия се спря пред последната врата в коридора — тяхната врата.
Старлет се беше покрила със завивките, лежеше притихнала и го оглеждаше изпод спуснатите си клепачи. Сега лунната светлина се промъкваше между гънките на пердетата и осветяваше орловия му профил, високите му, изпъкнали скули и силните му мускули. Никога не си беше представяла, че един мъж може да изглежда красив, но той наистина беше. В гърлото й заседна буца, като си помисли това, и очите й блеснаха, плувнали в сълзи.
На вратата рязко се почука.
— Зная, че си тук — извика Розалия. — Имаш три секунди да се измъкнеш!
Деър отвори широко вратата, прекрачи прага и се изправи пред побеснялата мадам.
Тъмните очи на Розалия бълваха огън, когато се втренчи в него.
— По дяволите, Деър, дала съм всичките си спестявания за тези пердета и да горя в пъкъла, ако позволя да се търкалят като развалени спагети по земята!
Деър прокара пръсти през косата си и каза много по-спокойно, отколкото се чувстваше:
— Успокой се, съкровище, ще се погрижа за това.
— Най-добре, мистър, да сториш това веднага! — нареди тя, без да се предава.