Очите й потъмняха, като си спомни как бе загубила един много близък за нея човек заради един такъв бандит като Маккалистър. Устните й отново се опънаха при мисълта какво му бе позволила да направи с нея. Още по-лошо бе това, че тя също бе участвала, задъхана и стенеща. Плътта й като че ли изгаряше там, където ръцете му я бяха докосвали. А той я бе докосвал навсякъде.
Изведнъж ръцете й се изпотиха и тя ги притисна към свития си корем. Не можеше да каже на никого какво се бе случило. Дори и на Джейд, на която винаги бе доверявала надеждите и мечтите си. Нейните грешни чувства бяха предизвикани от него, от човека, когото тя се бе заклела да унищожи, преди да се завърне в Текила Бенд. А той я бе хипнотизирал напълно.
И сега, когато ранчото на Маккалистър беше по право негово, тя не се и съмняваше, че той ще се бори до смърт, за да вземе това, което законно му принадлежеше. Трябваше някой също толкова лукав и силен да го накара да го продаде и да замине. Силен като стихия, красив като дивак, той беше най-привлекателният мъж, когото бе срещала. Това признание, дори и направено само пред самата нея, я измъчваше. И това, което бе още по-лошо и за което тя не искаше да мисли, бе, че непоносимата жега в съседната стая бе предизвикана от собственото й учестено дишане и от силното пробождащо усещане, което дори и сега изпитваше в слабините си. В коридора се чуха стъпки. Старлет замръзна.
— Кой е? — прошепна тя тихо, като се приготви да избяга. Знаеше, че сега е моментът, преди той да е открил скривалището.
— Джейд — отвърна приятелката й.
Старлет въздъхна с облекчение, когато красавицата от Ориента се появи. Джейд държеше високо една запалена лампа. Беше дошла да помогне на Старлет, в случай че приятелката й се нуждае от това. Така се грижеха те една за друга.
— Много се разтревожих, като разбрах, че Маккалистър е бил при теб. Добре ли си, скъпа?
Старлет кимна мълчаливо. Нямаше вяра на гласа си. Тя доверяваше живота си на това момиче. В това отношение то бе незаменимо. Джейд работеше при Розалия, защото обичаше силата на парите. Веднъж вече бе станала държанка на могъщ главатар — още преди да успее да избяга от страната си, и се беше заклела никога да не става робиня на друг мъж. В това отношение тя приличаше на Старлет. Тъмните й очи огледаха лицето на Старлет.
— Нищо не ти направи, нали?
— Добре… се чувствам — измънка Старлет. — Хайде да се измъкваме оттук.
Джейд се завъртя и тръгна напред. Старлет я последва. Трябваше само да се обърнат и да тръгнат по тесния коридор, който се сливаше с друг, после да стигнат до стълбите и да се спуснат надолу. След това имаше само още няколко крачки до една врата, през която се излизаше на една тайна пътека покрай реката.
Като Рейвън тя често беше минавала по тези коридори. Джейд Су Линг знаеше какво е приятелство. Тя нямаше да издаде тайните й. Дори и заради Маккалистър.
Тогава Старлет мълчаливо се закле. „Ще се срещнем още веднъж на друго място и по друго време, Маккалистър. И следващия път ти няма да имаш никакви шансове срещу мен!“
По-късно Деър много се чуди къде е изчезнала тайнствената жена. Но вече беше много късно, а той бе ужасно изморен. Отпусна се на леглото и преди да се опита да мисли, полузатворените му клепачи паднаха тежко. Напълно изтощен, той спеше дълбоко. Тъмнокосата му глава се бе сгушила в меката възглавница. Уханието й още бе в стаята и в мислите му. В съня си той продължаваше да усеща меката кожа и твърдите, високи гърди. Не трябваше да забрави да пита Розалия кое е това момиче. Защото в едно нещо бе сигурен. Искаше я отново и то много повече от всяка друга жена, която можеше да си спомни.
Глава 6
От ранни зори още денят бе прекрасен е безоблачен. „Чудесен ден за пазар“ — помисли си Старлет Тримейн. Стана и дръпна завесите на спалнята си. Небесносините й очи огледаха улицата и видяха наизлезлите хора, които сновяха нагоре-надолу. Набързо довърши тоалета си, реши да пропусне закуската и за двадесетина минути беше готова.