Преди годишната вечеринка, която църковното настоятелство даваше, градската шивачница беше отрупана с поръчки. Тя беше само след две седмици и Старлет знаеше, че трябва да слезе долу навреме, за да поздрави първите клиентки.
Както предполагаше, пред вратата вече стояха няколко жени и чакаха да отвори.
— Добро утро, госпожи — поздрави тя приветливо, усмихна се и отвори широко вратата.
Жените влязоха и се наредиха една зад друга.
— Влезте вътре да поразгледате. Имам да свърша още едно-две неща набързо и веднага ще дойда при вас. Май ще имаме тежък ден — каза тя на шивачката Хуанита, която я бе последвала в работилницата в дъното на магазина.
— И аз така мисля — отвърна Хуанита.
Тя окачи пелерината си на една кука и седна до дългата маса, където прекарваше работния си ден, заета с шиенето на дрехите, които Старлет измисляше.
— Казах на Карлос, че вероятно ще се върна чак след осем — кафявите й очи погледнаха разтревожено, въпреки усмивката й. — Разбира се, близначките дотогава ще са подлудили горкия човечец. Аз успявам да се справям, когато нощем той остава да работи в хотела, но той…
Старлет знаеше, че Карлос често се оплаква от грижите си за децата. Но трябваше да го прави, за да може Хуанита да работи. Според нея на него не му тежеше толкова това, колкото фактът, че жена му също трябва да работи, за да свързват двата края. Карлос бе добър човек, но имаше един грях — твърде много мъжка гордост.
— Ще се справи — увери тя Хуанита. — И той, и децата могат само да се радват, че прекарват времето си заедно. Аз още си спомням с радост прекрасните моменти, които сме прекарвали заедно с татко. Твоят Карлос и момичетата сега преживяват мигове, за които ще пазят вечно спомен.
Хуанита благодарно й се усмихна.
— Вие като че ли винаги знаете какво да кажете, за да ме развеселите. Gracias, senorita, че ми помагате да не се чувствам толкова виновна, че ги оставям всеки ден. Ако някой път мога да ви помогна с нещо, само ми кажете.
— Няма нужда да ми благодариш, Хуанита. Нима не помниш, че сме приятелки. Ти и без това правиш много за мен, като ми помагаш в магазина. Аз наистина не зная как бих се справила с работата без помощта ти.
Старлет чу, че звънецът на вратата издрънча.
— Като стана дума за това… мисля, че е време да започваме.
— Винаги, когато кажете, съм готова — бодро отвърна Хуанита.
През останалата част от деня работиха бясно, без секунда почивка. Жените пристигаха една след друга цяла сутрин, а също и следобед. Старлет и Хуанита не повдигаха нито за миг глава, за да могат да изпълнят всичките поръчки.
Тъй като не се страхуваше от работа, Старлет не се оплакваше от дългите часове, прекарани в магазина. Тя бе висока, слаба, грациозна и винаги елегантна. Носеше светлорусата си коса скромно, но изискано. Винаги се усмихваше на всички. Изразителните й очи блестяха, жадни за живот. Очертани от гъсти черни мигли, очите й бяха с цвят на тюркоаз. Те бяха най-красивото нещо, което притежаваше.
Тя не отричаше, че е хубава. С готовност обаче признаваше, че има други, много по-красиви и с много повече поклонници от нея. Рядко излизаше с някого на обществени места, освен с Джейк, а напоследък бе започнала да избягва да излиза и с него. Ако имаше нещо, което Старлет обичаше, това бе работата й. От първия ден, в който отвориха магазина, тя се отдаде само на неговото процъфтяване. Поръчваше лично всички тъкани, а също така измисляше и модели, като използваше въображението си и не разчиташе на други кройки. Роклите й веднага се продаваха.
Лелята на Старлет, Хилда, пълна и весела матрона, работеше с не по-малко усърдие и винаги бе редом с нея, но в началото на седмицата я бяха извикали в Санта Фе, за да се грижи за болната си сестра, и не я очакваха до няколко дни. Тъй като бяха в намален състав, а още десетина жени чакаха за проба, Старлет се радваше, че никоя не дава признаци на недоволство, а всички изглеждаха доволни от това, че поне за малко могат да се отпуснат и да разменят клюки с приятелките си.
Старлет прибра един немирен кичур, паднал на нежната й буза, и продължи да набожда една розова панделка по края на роклята на Лора Мийкър. Диплите на полата и бухналите ръкави с малки кадифени панделки щяха да прикриват широките й бедра, точно както бе предвидила. Повечето й клиентки никога нямаше да разберат тънкото умение на Старлет да ги прави да изглеждат възможно най-елегантни. Това не й пречеше да се старае и да е доволна от резултатите от работата си.
Тя знаеше, че повечето й клиентки имат големи семейства и много деца на ръцете си. Съпрузите им нямаха време да ги отменят. Беше помислила, че ще бъде хубаво, ако в магазина има един кът, далеч от шума на колите по улицата и от хорската глъчка. Там дамите биха могли да седят и да чакат реда си. И тя бе пригодила едно помещение за тази цел. Дамите бяха възхитени и изпълнени с признателност. От това магазинът получи още по-голяма клиентела. Толкова голяма, че понякога се налагаше Старлет до късно да държи отворено.