Тя забеляза как очите на Маккалистър се присвиват.
— Ако все пак настоявате, тогава мис Су Линг и аз ще дойдем в удобно за вас време, мадам. Да речем, утре следобед?
Старлет преглътна с мъка, мислите й летяха през главата. Тя и Джейд Су Линг с времето бяха станали приятелки и Старлет й бе шила модни дрехи. Тя не понасяше обстоятелството, че Джейд настояваше да прикриват своите взаимоотношения поради опасността от накърняване репутацията на Старлет в обществото. Старлет се бе подчинила на желанието на приятелката си, но в момента бе страшно изкушена да наруши тази тайна и да пренебрегне последствията. Тя срещна тъмния поглед на Джейд, забелязвайки предупредителното послание в кафяво оцветената дълбочина на нейните очи.
„Не се пали, Старлет, и не позволявай на сърцето си да командва ума. Няма да ми е приятно ако направиш това, а и за нас двете ще бъде по-добре, ако нещата останат така.“
Тя леко кимна и устните на Джейд се разтегнаха в благодарствена усмивка. В този момент Хуанита се втурна напред в помощ на приятелката си, предлагайки с усмивка решение, което се надяваше да бъде приемливо.
— Вероятно ще можем да направим нещо, сеньор — каза тя любезно, заставайки до работодателката си. — Ако мислите, че това няма много да ви забави, аз ще обслужа другите дами, а сеньорита Тримейн ще се погрижи за вас.
Той наклони глава.
— Благодаря, това е страшно любезно от ваша страна, мадам. — Изпитателните му очи се отправиха към Старлет. — Това ме удовлетворява… какво ще кажете вие, мадам?
— Мисля, че е напълно приемливо — отвърна Старлет. Тя се молеше да може да го изкара от магазина си за по-малко от двадесет минути, защото, хвърляйки бърз поглед към часовника, бе забелязала, че вече е почти обяд!
За нейна изненада Маккалистър бе деликатен и ценеше нейното време, но също така бе очевидно, че той няма да се задоволи, с каквото и да е. Имаше много добър вкус, нещо, което Старлет не можеше да не признае пред себе си.
Тя им бе показала няколко неща: ирландски дантелен шал, шапка с цветя и фин воал, ръкавици от ярешка кожа. Също и чифт тюркоазни обици.
Деър одобри избора й и учтиво каза:
— Всичко е наистина много красиво, но не е това, което имах предвид. Имате ли нещо против да ни покажете още нещо?
— Не, разбира се, че не — отвърна тя, като продължаваше да търси със старанието на златотърсач, копаещ в златна мина.
„Моля те, моля те, Господи, дано да намеря нещо, което да го задоволи напълно!“
И след малко… еврика! Той приключи пазаруването с покупката на много красив комплект — гребен и четка за коса със сребърна дръжка. Дори и не мигна с очи, когато му каза цената, а просто отброи няколко банкноти от пачката, която бе прехванал със златна щипка.
Изцапани с кръв пари.
Тя се поколеба за миг, преди да ги вземе, и поглеждайки го, забеляза кратко проблясване в очите му.
Така и не можа да разбере защо отдели допълнително време да опакова изключителния комплект в лилаво тонирана хартия и да превърже пакета с яркожълта панделка. Оправяйки розетката на възела с пръсти, тя постави пакета на плота пред тях.
— Благодаря ви, сър — каза тя, погледна Джейд Су Линг с топлота и добави: — Надявам се, че ще ви хареса много. Наистина е чудесен подарък.
Джейд я увери, че това наистина е така.
— Задължен съм ви и няма да забравя това — каза той и още веднъж продемонстрира обезпокояващата си усмивка.
Старлет пребледня. Тя си помисли колко откровено неприличен бе начинът, по който блестяха зъбите му на фона на загорялото от слънце лице. Напомняше й за онези пирати от евтините книжлета за по едно пени, които леля й четеше с такова упоение. Не му повярва за миг дори. След това той докосна периферията на шапката си, обърнат към насъбралата се тълпа, и напусна заедно с приятелката си.
Магазинът забръмча като разбунен кошер и Старлет се отпусна. Не искаше да вижда този човек никога повече! Поне си мислеше, че не би искала. Това, което беше още по-странно, бе особената слабост в крайниците и топлината, която се разливаше в долната част на тялото. В онова „място“, където се предполагаше, че почтените жени не изпитват такова усещане. И тя откри, че вече си припомняше начина, по който той ходеше, говореше, чистия лек аромат на одеколона му. След това й трябваше само да си помисли за начина, по който той си изкарваше прехраната — убиец, който безразборно вадеше пистолет, отнемайки човешки живот, без да съзнава какво върши, сякаш бе наместник на самия Луцифер, — и сърцето й се сви болезнено. Но най-силен от всичко обаче бе споменът за нощта, която прекара в неговите прегръдки.