Разбира се, беше много по-добре, че той се държеше така дистанцирано, а тя по-настрани от него, тъй като без съмнение бедата го следваше по петите, а и Старлет едва ли се нуждаеше от допълнителни проблеми. Особено от такава луда глава като Маккалистър. Вероятно той нямаше да остане за дълго… просто докато се увери, че баща му е погребан както подобава. Макар че ако вече е чул някои от слуховете около преждевременната смърт на стария Маккалистър и ако тя добре можеше да преценява човешките характери, той не би напуснал, преди да си изясни някои неща. Деър Маккалистър бе точно този тип мъже.
— Хм, видяхте ли само как ме опипваше с поглед? Той е мръсник, това е повече от сигурно — рече Лаура със стиснати в гримаса на отвращение тънки устни. Тя се отдръпна от прозореца и се отправи да опипа с пръсти топ швейцарски муселин, който лежеше на тезгяха. — Имаше дяволска светлина в тези очи. Колкото по-бързо си отиде, толкова по-добре за нас.
— Този човек ме кара да треперя от главата до петите — каза Ребека. — Той е толкова… толкова…
— Порочен — изтърси Лаура, като се изчерви силно.
Тя самата не го вярваше, но Старлет мълчаливо се съгласи.
По всичко изглеждаше, че едва сега започва истинската суматоха. Били Клайд не цепеше думата си на две. Беше точно дванадесет часа.
— Времето ти изтече, Маккалистър! — изкрещя той, слизайки от дървения тротоар пред магазина на Старлет, и се насочи към средата на улицата. — Аз съм човекът, който ще те научи какво е истински дуел с револвери!
Само след минута неговото предизвикателство намери отговор. Били Клайд, който се смяташе бърз в стрелбата като никой друг, лежеше по лице в калта, мъртъв, за да бъде и бързо забравен.
— Бих искала да останеш още малко при мен — каза Джейд Су Линг, четкайки дългата си коса пред огледалото на тоалетката. Тя просто обожаваше гребена и четката, които й бе подарил. И тъй като жените са свикнали с това още от сътворението на света, тя бе в особено любвеобилно настроение поради неговата щедрост. — Не ми харесва, че ще отидеш на ранчото на баща си сам. Това не е много добра идея, Деър, като се има предвид как умря той. Искам да кажа, наистина ли вярваш, че е паднал от коня и си е счупил врата? Е, добре, изглежда, никой не мисли, че това е нещастен случай, както казва докторът. — Тя смръщи вежди. — Имотът на капитана граничи с този на Касондрия Тримейн и не е тайна, че тя го преследваше с години да й го продаде. А що се отнася до доктора… е, всеки знае, че той ще каже каквото и да било, стига да му дадат достатъчно пари. Просто ми е неприятна мисълта, че може да ти се случи нещо ужасно като това. — Четката се спря по средата във въздуха. — Не знам защо да не ме вземеш с теб утре на погребението… Чу ли нещо от това, което ти казвам?
Деър се бе изтегнал кротко, със затворени очи, в пухеното легло на Джейд, но слухът му бе изострен. Тя можеше да води такива едностранни разговори с часове и не беше необходимо той да казва дори и дума; просто трябваше да си лежи и да слуша. Обичаше да слуша звука на нейния глас с мек акцент, привлекателния начин, по който тя произнасяше думите неправилно.
Деър бе благодарен за тихата вечер. Никой повече не се осмели да го предизвика след този следобед. Знаеше, че Били Клайд има двама братя, и двамата пияници, но лоялни към семейната чест, когато ставаше дума за нея. Добре си спомняше инцидента с Барлоу, но считаше, че все още е рано и би могъл да се отпусне малко. Знаеше, че са ги видели за последен път при Бърдкейдж. Вероятно те все още не бяха пили достатъчно, за да съберат кураж и да дойдат да го предизвикат.
Отваряйки леко едно око, той забеляза, че вечерните сенки бавно пропълзяваха в стаята. Слънцето беше започнало да залязва. Бе онова време от денонощието, когато някои мъже ставаха неспокойни, дори съвършено глупави, алкохолът, който бяха изпили още с отварянето на заведението, бе имал достатъчно време да блокира мозъците им и да заличи всякакъв здрав разум, който евентуално са имали.
Скоро той разбра, че беше прав.
— Хей, Маккалистър! Нъл мъ чувъш? Ако мъ чувъш, недей съ кри под юргана, ъми слез тук да видиш човека, дету шъ ти нашиба задника за туй, дето стори на горкия Били Клайд! — Гласът стана подигравателен. — Туй шъ стане, ако не си шубелия и не тъй страх от мен!
Деър се освободи от котешката си дрямка. По дяволите! Защо винаги трябваше да има неприятности? Той знаеше, че вероятно един от двамата братя е спотаен някъде в сянката и го чака в засада. Не беше кой знае колко оригинално, но тъй като никой нямаше някакъв по-добър план, те просто прилагаха все този.