Изражението на лицето й изведнъж стана напрегнато, погледът й се оживи от нетърпение. Да, те бяха стари врагове. И Рейвън бе чакала достатъчно дълго този момент да дойде.
Рейвън се прокрадна през сенките, като се стараеше да остане незабелязана от ничий поглед. След това прегази през реката, заобиколи конюшните и придържайки се далеч от главния салон, проникна в къщата през стъклените врати на библиотеката.
Стаята бе тъмна, като се изключи трепкащата светлина на огъня в камината. Тя плъзна поглед наоколо, по черния кован свещник и аплиците по стените, по покрития с плочки под, покрит с червено тъкан килим пред огнището, дивана от плюшена червена кожа, разположен непосредствено до него, и нетърпението, което изпитваше преди минута се превърна в горчива болка.
Някога тази прекрасна къща бе истински дом, изпълнен с любов и смях, и хора, на които тя държеше, но не и сега. Години наред тук живееха Касондрия и Алек Тримейн, свързани заедно от един общ порок — безграничната си алчност. Това толкова дълго продължило господство, ако зависеше от Рейвън, щеше да свърши скоро.
Пресече пода и токовете на нейните ботуши потракваха тихо по излъсканите плочки. Беше много късно, но забавата продължаваше и гостите, изглежда, не бързаха много да си отиват. Рейвън можеше да се надява само, че музиката и високите гласове ще отвлекат вниманието на всички до такава степен, че да може да се прокрадне незабелязано по-нататък в къщата.
След като прегледа внимателно половината от библиотеката, макар и да не откри никаква следа от ценния документ, който търсеше, Рейвън можеше само да се надява, че информацията, която й беше предала Джейд, е вярна.
Документът с последната воля и завещанието на Бенджамин Тримейн относно огромния му имот трябваше да бъде скрит някъде тук, в тази къща. Очевидно той го беше мушнал на такова място, където никой, дори Касондрия или Алек, нямаше да могат да го намерят. След неговата смърт те не можаха да докажат правата си върху този имот, без да представят завещанието. Така че бяха принудени да напишат ново завещание, фалшифицирайки подписа на Бенджамин. По този начин Касондрия и Алек поделиха всичко помежду си, оставяйки Старлет практически без грош.
Ако не беше великодушието на леля й Хилда, Старлет вероятно щеше да остане напълно зависима от тези двама безмилостни врагове. Тогава само добрият Господ знаеше какво можеше да се случи с нея.
Джейд й беше дала някои указания откъде да започне. Изглежда, източната красавица бе включила в списъка си от изтъкнати клиенти Алекс Тримейн преди шест седмици, и колкото повече време прекарваше той в леглото й, толкова по-доволен оставаше от нейните услуги. „Горкият глупак“ — подсмихна се Рейвън.
Това беше смес от страст и заробване. Джейд, разбира се, умееше много добре да обработва мъже като Алек. Тя съсредоточи вниманието си върху неговите слабости и бавно, лека-полека го обгърна в копринената си паяжина, от която нямаше никакво шансове да се измъкне. Бе затънал безнадеждно по нея и нямаше никакво желание да се измъкне.
В известен смисъл Джейд беше безскрупулна, студена и безмилостна. В нейната страна семейството бе на особена почит и неговите членове оставаха лоялни един към друг до края на живота си. Тя не харесваше начина, по който Алек и неговата мащеха се отнасяха към останалите членове от семейството. По тази причина изпитваше особено задоволство, че може да помогне на Рейвън да осъществи плановете си.
Джейд беше наясно, че се нуждаеха от повече информация от Алек и че той беше личност със слаб характер. За да му развърже езика, тя използваше всички достъпни за нея средства: секс, алкохол, а накрая го запозна и с удоволствията на наркотиците. За кратко време той стана тяхна ненаситна жертва и така Джейд научи някои неща за него, които не знаеше преди това. Тази информация стигна до Рейвън от един таен коридор, откъдето понякога тя слушаше разговорите на Джейд и Алек. Алек беше мамен, макар никога да не бе имало по-лесна жертва от него.
Рейвън не можеше да каже, че одобрява методите на Джейд. Но като си спомнеше как Касондрия и Алек бяха интригантствали и мамили мнозина нищо неподозиращи хора, лишавайки ги от средства за живот, и дори бяха стигнали до там, че прибягваха до убийство, за да постигнат целта си да станат милионери, тя нито за момент не изпита чувство за вина. Бе отмъстител за такива демони. Те бяха престъпници, които се нахвърляха върху слабите и невинните, унищожавайки всеки, който им се изпречеше на пътя към постигането на това, което искаха за себе си.