Бенджамин Тримейн бе една от техните трагични жертви; след него бе имало още няколко други. Доказването на това обаче бе отделен въпрос.
Тук беше необходимо внимателно планиране на всяка стъпка, години търпеливо изчакване и предпазливост, но накрая се стигна до желания резултат. Най-после се бе появила — макар и слаба — нужната нишка.
Жаждата на Рейвън за отмъщение се бе изострила с годините, през които трябваше да стои в сянка, изчаквайки тази единствена грешка. Най-после Алек бе направил погрешната стъпка. Той се бе доверил на Джейд, а тя с удоволствие бе издала тази поверителна информация.
Нещата наближаваха своята развръзка и за Рейвън, и тя бе готова за това. Касондрия и Алек щяха да платят за всяка своя несправедливост, а Рейвън трябваше да се оттегли окончателно след това. Имаше някои неща, които прост не бяха работа за едно момиче, макар че за известно време това определено правеше живота й възбуждащо интересен.
Рейвън продължаваше да търси, като оценяваше много добре обстоятелството, че Бенджамин Тримейн, който бе твърде ексцентричен по природа, никога не би се доверил на банки или на адвокати. През всичките тези години тя нито за момент не се беше съмнявала, че оригиналният документ е скрит някъде в тази къща. Определено си струваше риска да се опита да го намери, тъй като, ако този документ наистина съществуваше и можеше да се намери, това би й доставило огромното удоволствие да разобличи Касондрия и Алек. Да види накрая как тяхната империя се сгромолясва и мечтите им се сриват с трясък! Това беше единственото нещо, което я крепеше и през най-тежките й дни, а такива през последните години имаше много.
Съсредоточавайки цялото си внимание върху задачата си, тя току-що бе приключила с изследването на ламперията от черно дърво, покриваща стената, за скрит сейф и бе започнала да търси сред томовете книги, когато дочу слаб шум. Почти неразличим в началото, но — независимо от това — сигнализиращ за приближаваща опасност.
По гърба на Рейвън пробягна предупредителна тръпка и тя едва намери време да се шмугне в съседната ниша, където бе добре прикрита в тъмнината, като същевременно имаше поглед върху цялата библиотека.
Вратата се отвори широко, без никакъв шум на добре смазаните си панти и тя видя сянката на някакъв мъж. Много едър мъж! Рейвън добре разбираше необходимостта от запазване на хладнокръвие в този момент и въпреки това цялото й същество потрепери, когато разпозна телохранителя — Сантучи, застанал на вратата с убийствено изражение на лицето. Той бе с изваден револвер; изпъкналите му очи оглеждаха напрегнато стаята.
— Знам, че тук има някой — изграка той. — И който и да си ти, започни по-добре да си казваш молитвата… защото няма да излезеш жив оттук.
Рейвън знаеше, че той въобще не се шегува, и не смееше дори да си поеме дъх или до издаде и най-малкия шум, който би могъл да го насочи към нейното скривалище. Тя и преди това се бе изправяла лице в лице с хора като Сантучи. Те не се спираха пред нищо, и единственото нещо, което умееха да правят добре, бе да убиват.
Следейки го от своя наблюдателен пункт, Рейвън неволно си помисли колко див и заплашителен изглеждаше Сантучи. След като такива брутални инстинкти ръководеха ума на дивак като Сантучи, Рейвън разбираше, че той ще се окаже несравним противник. Очакваше всеки момент той да направи крачка напред и да открие скривалището й. Ръката и се плъзна леко и целенасочено към дръжката на камшика, цялото й тяло се напрегна като навита пружина, готова да се втурне напред. Не искаше да се предава без съпротива и бе готова да се бори до последен дъх. Отчаяният блясък в очите й подсказваше, че никой не би могъл да я залови жива.
Неочаквано, някъде иззад телохранителя, се чу друг глас. Остър, нетърпящ възражение, приковаващ вниманието на Сантучи:
— Сеньората те търси. Иска да отидеш при нея в големия салон, pronto!
Ловък и подвижен, въпреки масивното си телосложение, Сантучи се извъртя и очевидно разпознавайки човека, застанал зад гърба му, изсумтя:
— Perdition, да не искаш да те застрелям, като се влачиш след мен като някоя проклета котка?!
Би трябвало високият мъж да е забелязал револвера насочен към гърдите му, но по лицето му не трепна нито един мускул.
— Аз само ти предавам съобщението, амиго — отвърна той спокойно. — Можеш да правиш каквото си искаш, по дяволите. Всъщност ще се върна обратно да кажа на господарката ти, че имаш по-важни неща за правене.
Той сви пренебрежително рамене.
— Вероятно няма да й хареса това, че я караш да чака, но тя не може и да очаква, че ти ще скачаш всеки път, когато си мръдне пръста, нали?