Той потърка с опакото на пръстите си бузата й и предизвика трепет, който пробяга по гръбначния й стълб. Осмели се и ръката му се спусна, като очерта грациозната извивка на шията й.
— Деър… Не мисля, че ти би… — започна тя и въздъхна, потръпвайки.
— За пръв път казваш името ми. Кожата ти е мека като кадифе — каза той дрезгаво. Неспокойните му пръсти намериха чувствителното място зад ухото й и нежно го погалиха. — Позволи ми да те държа, Старлет. Само да те държа, нищо повече.
Тя трепна и отблъсна с ръка гърдите му.
— Не мисля, че е добра идея.
— Трябва преди това да опиташ — каза той, увещавайки я със съблазнителна нотка в гласа си. Беше невъзможно да не мисли за пръстите й, опрени на гърдите му; топлината на плътта й бе като мехлем за душата му. Това, което някога беше целебно докосване, доставящо спокойствие и грижа, сега изглеждаше интимно, събуждаше огнени желания. В момента не го интересуваше нищо друго, освен да я задържи близо до себе си.
— Да, но беше различно. Тогава ти беше ранен и се нуждаеше от мен — отговори тя меко.
Той вдигна ръце, обхвана лицето й и я притегни към себе си.
— Сега се нуждая от теб повече от всякога — отвърна той и дъхът му опари устните й — Искам ужасно много да те гледам, да знам изражението на очите ти, но не мога… може би никога не ще мога. Все още всичко ми е смътно.
— Знам колко страшно трябва да е. Мисля все пак, че това, което описа, е добър знак. Това е началото, Деър — каза тя с надеждата да го окуражи. — Необходимо е само малко повече време.
Той въздъхна дълбоко.
— Може би, но ако не стане по-добре от това? Господи, преди си позволявах твърде много.
Умът му запрепуска назад във времето, а гласът му се сниши.
— Спомням си колко прелестна беше, когато те видях за първи път. Все те виждам в магазина за дрехи онзи ден. Опитваше се толкова много да бъдеш услужлива, но заедно с това бе и нервна като котка, защото аз бях там. А по-късно се натъкнах на теб и Джейк Фонтън пред вариететния театър. Ако някога възстановя зрението си, ще запомня всичко за теб в същия момент.
Очите му бяха тъмни езера от отчаяние и сърцето на Старлет болезнено се сви. Знаеше, че е загубена, ако остане, но в момента не се интересуваше от това. По-късно може би щеше да съжалява, но сега не искаше да мисли за нищо друго.
Сложи ръцете си върху неговите, притвори очите и бавно започна да движи пръстите му по лицето си.
— Докосни ме, виж ме — прошепна тя.
— Не знам дали ще мога да спра, ако започна веднъж — каза той дрезгаво — Трябва да знаеш това, Старлет.
— Не спирай тогава — отговори тя.
Макар че той не отговори, изражението му бе достатъчно красноречиво. В очите му бушуваше смесица от страст и нежност. Възглавничките на пръстите му блуждаеха по високите й скули. „Меките мигли, притворени около очите й, бяха като копринено ветрило за кожата й“ — мислеше той. Имаше малък нос, леко повдигнат накрая, малки трапчинки украсяваха бузите й. Пръстите му продължиха ленивото си изследване и се плъзнаха надолу.
А това бяха устните й, които напълно го бяха запленили и караха желанието да вибрира в стомаха му. Устата беше предназначена за целуване… и то често. Устните й бяха сочни като череши, а горната — пълна и чувствена, което го накара да я докосне нежно.
Внезапно падналата тъмнина не изглеждаше вече като насилствен затвор. Съкровено и емоционално наситено извикваше във въображението си пиршество от образи за вътрешния си взор, като отстрани и последната от задръжките си.
Устните им бяха толкова близо, че дъхът им се смеси, а нажеженото им желание се разгоря до крайна степен.
Той я притисна леко в ръцете си, преди да успее да се убеди да спре. Не искаше да спира. Желаеше тази жена повече от всяка друга в живота си.
Държеше я нежно, като провираше пръсти през гъстата й коса и устните му се движеха върху нейните. Това бе силна, търсеща целувка, пълна със силни чувства, които те непрекъснато се бореха да потиснат.
Ридание и хлипане заклокочиха в гърлото й, когато езикът му се опита да влезе в устата й. Учуди се, че езикът й прие това нахлуване, като в отговор милваше и проучваше неговия. Устните й, меки и сочни, бяха създадени, за да подлудяват мъжа, мислеше той, докато целувката му я влудяваше, а ръцете му я изгаряха като че ли я поставяше на огън. Захапа устните й, оставяйки я немощна от желание. Старлет дори не беше сигурна какво беше това, което толкова отчаяно желаеше.
Устните му, ръцете му бяха поразителни. Милостиви Боже, никога не се бе чувствала така, когато Джейк я целуваше!