Тя вдъхна дълбоко чистата му мускусна миризма. Искаше да забрави трудностите през последната седмица и изпълнените с ужас часове, когато двамата бяха почти на границата на смъртта. Изглеждаше естествено да докосва гърдите му, да извива пръстите си по къдравата му коса.
Въпреки това оставаха още неща. Старлет можеше да почувства мускулите му, втвърдили се от допира й, силното биене на сърцето му под дланите си, изгарящата топлина на тялото му. Дясната й ръка се плъзна около врата му, като го придърпа по-близо, а устните й достигнаха ямичката на врата му и започнаха да целуват пулсиращото място. Дори Деър и да беше смаян от невъздържаната й реакция, объркването му бързо изчезна, когато тя притисна към него топлото си съблазнително тяло.
— Старлет, скъпа, трябва да знаеш, че не мога да се въздържам много дълго — промърмори той. — Не си го правила никога преди, нали?
— Не… но с теб искам — прошепна тя близо до ухото му и с това изчезнаха последните й опити за самоконтрол.
— Трябва да бъде всичко или нищо, любима — заяви той пресипнало. — Не би било възможно да спра, щом съм в теб.
— Да… знам — прошепна Старлет, като потърка глава в раменете му и целуна шията му. Соленият му мъжки вкус действаше като афродизиак върху сетивата й. Тя забрави разбитите си нерви и тяхната неотдавнашна схватка със смъртта. Страстта й се събуди в нейния първичен вид.
Различията им бяха забравени, светът извън колибата престана да съществува за момент.
Кръвта му бушуваше и някаква дива настойчивост го завладя. Господи, тя искаше толкова страстно и живо да му помогне да забрави. Не искаше да отхвърли нуждите им, но знаеше някак си, че това е грешка. Не можеше да й предложи нищо повече от тази вечер, затова единственото нещо, което желаеше в този момент, бе да потъне в ръцете й.
Дългите му пръсти се движеха по извивките и деликатните вдлъбнатини на тялото й, минаха като перушинка по бедрата й, погладиха таза й, подмамвайки я да му позволи повече. Желаеше я цялата. Искаше да усети вкуса й с езика си, искаше да опознае всеки инч от тялото й. Тя бе жена, заради която един мъж можеше да се погуби от страст.
Старлет го прегърна и се остави в ръцете му. Правеше го много изкусно, но забеляза, че сърцето му бие точно толкова лудо, колкото и нейното, а ръцете му бяха толкова нежни, докато обхождаха тялото й по места, където тя никога преди това не бе докосвана.
Старлет чувстваше вибриращото желание, което бе толкова болезнено сладко, че тя забрави всичко друго, освен удоволствието, което й доставяше той. Внезапно почувства дължината на половия му член, твърд и изгарящ като главня на корема си. Това накара стомаха й да се раздвижи и гърдите й да закопнеят да почувстват устата му върху себе си. Освен това много искаше да усети изгарящата му топлина вътре в себе си.
Всъщност остана поразена, че никога през живота си не е искала нищо повече от това. Дишането й се превърна в накъсани хрипове, а устните му я караха да мисли само за него. Ведрата й безсрамно се движеха с мълчалива молба да й даде това, за което копнееше. Хапеше долната си устна в усилие да се въздържи от молби да бъде посмел.
Старлет се опита да потисне приглушения си стон, когато той измести тялото й и бедрата й прилепнаха плътно до неговите, като изпращаха разтърсващи вълни през нея.
— Кажи ми, че ме искаш вътре в теб — прошепна той.
— Аз… Не мога да кажа и дума. — Все пак думите бушуваха в съзнанието й. Господи, той бе като треска за кръвта й, която не можеше да контролира.
Най-сетне, когато си мислеше, че ако не я докосне, ще полудее, ръцете му спряха на гърдите й и пръстите му се заизвиваха собственически около сочните хълмчета.
Усещането за силното му мускулесто тяло, начинът, по който формите й лягаха върху него толкова естествено, съблазнителният му вкус в устата й възпламениха изгарящия пъкъл в нея, който заличи всичко друго. Нямаше добро или зло, само тази все поглъщаща нужда. Би могла да каже, че той се чувства по същия начин. От неговите груби и страстни ласки разбра също, че ще прави любов с нея тук, точно както бяха, без нашепвани любовни думи или обещания, които не могат да спазят.
Ръцете му бяха навсякъде, получили свобода, каквато тя мислеше, че никога не би позволила на някой мъж. Особено на него. Къде бе здравият й разум, желязната й воля? Бяха изчезнали точно както невинността й щеше да изчезне след гази нощ.
Той го направи. Арогантният, сексапилен Маккалистър с всичките си недостатъци, накара времето да спре и сърцето й да бие толкова учестено, че не можеше да си поеме дъх.