Всъщност той направи нещо повече.
Много повече.
Той я засмука, като езикът му галеше клитора й, а краката й се отвориха безсрамно широко.
Тя стенеше. Искаше само да го чувства по-дълбоко… по-дълбоко… Тялото й се надигаше и обтягаше, а ръцете му я държаха здраво като негов затворник.
Страхуваше се, че може да умре, ако той продължи, Старлет извика за милост, но единственото нещо, което й предложи той, бе по-силно еротично мъчение.
— Не мога да издържам повече, Деър. Сега… о, Господи, да… искам… желая да те чувствам в себе си — изрече дрезгаво, като се наведе и захапа долната му устна нетърпеливо.
Деър заклещи бедрата й и леко я повдигна, после насочи дебелата глава на своя пенис към тесния отвор между бедрата и го напъха бавно.
Тялото й инстинктивно се отдръпна и тя изпъшка уплашено. Деър знаеше, че по никакъв начин не можеше да избегне нараняването й. Беше й за първи път и точно тук не можеше да помогне с нищо. Той стисна зъби и се опита да не позволи на желанието да вземе връх над разума. По дяволите, беше обещал. И се надяваше да направи преживяването толкова незабравимо за нея, колкото знаеше, че ще бъде и за него.
Тя се остави плътта му да проникне в нея без признак на протест. Когато накрая лежеше проникнал в горещата й влага, той я люби така, както не го беше правил с никоя друга. Всеки път, когато почувстваше, че мускулите й потръпват от първите приливи на оргазма, Деър се отдръпваше, за да направи удоволствието й по-дълго. В мига, в който не можеше да сдържи повече своето желание, той я притисна силно към себе си и чу как тя извика името му, достигайки върха на блаженството. Той се присъедини към нея с чувството, че преживява някаква малка смърт, и внезапно осъзна, че сърцето му никога вече нямаше да бъде свободно.
Глава 15
В късния следобед на следващия ден Старлет събираше в двора подпалки за камината, когато ясно долови чаткането на конски копита по пътя, който се извиваше откъм планинската страна на хижата.
Тя сграбчи пушката на Деър, която винаги държеше под ръка, и се затича към верандата, като се прикри зад един от стълбовете. Сложи приклада на рамото си и се прицели. Но когато конникът се показа зад възвишението, за свое учудване тя разбра, че пред нея се намира жена. Сърцето й подскочи в гърдите и тя бавно смъкна дулото.
— Джейд? — извика Старлет и се затича надолу по стъпалата, за да посрещне приятелката си. Изчака конят и ездачът да влязат в двора, като засенчваше с ръка очите си от ярките слънчеви лъчи, които проникваха през листата на дърветата. — Какво те води насам?
Джейд й се усмихна с явно облекчение, докато се смъкваше от седлото.
— Старлет, не знаеш колко се радвам, че те намирам тук. Започвах да се тревожа за теб. — Тя се извъртя, пресегна се през седлото на коня и развърза провизиите, които носеше за Старлет. Обърна се отново с лице към приятелката си и каза: — Този път наистина ме уплаши.
— Съжалявам, Джейд, не можех да постъпя иначе. Надявах се, че ще се сетиш къде да ме търсиш.
— Когато не се появи в магазина, първо си помислих, че може би имаш нужда да останеш на спокойствие известно време. Но след това Алек ми разказа за кашата, която е забъркал Рейвън на вечеринката онази нощ. Именно затова реших, че е по-добре да дойда тук и да видя дали всичко е наред.
— Надявам се, че леля Хилда не е много разтревожена.
— Нали познаваш Хилда. Понякога се чудя как бедните жени могат да си спомнят кой ден е.
— Да, бедната, мила жена. От време на време започва наистина да забравя.
— Имаш късмет, че си я случила точно в такъв период — каза Джейд. — Иначе досега да бе изпратила шерифа да те търси.
Старлет се запъти към хижата.
— Съжалявам, ако съм ти създала ненужни грижи. Не можех обаче да направя нищо друго. Нямах право да го оставя тук сам, затова предположих, че преди да предприемеш каквото и да било, ще дойдеш тук.
Джейд внезапно хвана Старлет за лакътя и я придърпа към себе си. На лицето й бе изписано пълно учудване.
— Хм… я си го кажи направо. От твоето споменаване за него стигам до извода, че тук има мъж. — Тя посочи с ръка към хижата. — И той е вътре дори сега, когато ние говорим тук?
— Аха… и се страхувам, че не е кой да е мъж. Става дума за… Деър Маккалистър — призна си Старлет, като я гледаше с невинни очи.
Джейд пребледня, след това веждите й политнаха нагоре, когато осъзна пълното значение на думите на Старлет.
— Искаш да кажеш, че Деър Маккалистър, човекът, когото ти се закле да прогониш от града, е тук, с теб?
Старлет кимна вдървено.
— Да не си си загубила ума? — простена Джейд. — Ами ако открие коя си, или по-точно, в кого се превръщаш, когато преставаш да бъдеш Старлет?
„Джейд изглежда ужасно възбудена, което никак не прилича на обикновеното й поведение“ — помисли си Старлет.
— Успокой се и ми позволи да ги обясня — отвърна припряно тя, като се надяваше да я върне в нормално състояние на духа.
Поразена от разкритието на Старлет, Джейд я изгледа внимателно.
— Да, мисля, че ще направиш добре, ако ми обясниш някои неща.
— И наистина ще го направя, само че нека първо вържем коня. Бих предпочела да не говорим в близост до хижата.
Старлет помогна на Джейд да освободи коня от седлото и такъмите, след това двете жени тръгнаха заедно — едната мълчалива и загрижена, а другата — замислена и тревожно търсеща най-подходящия начин, по който да обясни на приятелката си как така е станало, че се е влюбила точно в най-неподходящия човек. Не можеше да измисли нищо разумно.