Старлет кимна вдървено.
— Да не си си загубила ума? — простена Джейд. — Ами ако открие коя си, или по-точно, в кого се превръщаш, когато преставаш да бъдеш Старлет?
„Джейд изглежда ужасно възбудена, което никак не прилича на обикновеното й поведение“ — помисли си Старлет.
— Успокой се и ми позволи да ги обясня — отвърна припряно тя, като се надяваше да я върне в нормално състояние на духа.
Поразена от разкритието на Старлет, Джейд я изгледа внимателно.
— Да, мисля, че ще направиш добре, ако ми обясниш някои неща.
— И наистина ще го направя, само че нека първо вържем коня. Бих предпочела да не говорим в близост до хижата.
Старлет помогна на Джейд да освободи коня от седлото и такъмите, след това двете жени тръгнаха заедно — едната мълчалива и загрижена, а другата — замислена и тревожно търсеща най-подходящия начин, по който да обясни на приятелката си как така е станало, че се е влюбила точно в най-неподходящия човек. Не можеше да измисли нищо разумно.
Деър се бе поболял още повече от неудобната поза, която заемаше в леглото. Чувстваше се безпомощен и слаб. Крайно време беше сам да се заеме с възстановяването си. Но преди всичко трябваше да помисли за това как да я напусне.
За първи път от много години насам той изпитваше толкова дълбоки сърдечни емоции. Бореше се с неочакваното откритие, като се питаше кога и как бе започнало всичко. Никога досега не се бе влюбвал, и макар да обожаваше компанията на жените и това, което му предлагаха между чаршафите, той не бе изпитвал никакви затруднения да им каже сбогом.
Люби ги страстно, но недей да бъдеш в леглото им, когато се събудят.
Това беше златното правило в отношенията му с жените. Бе се заклел да не позволява на никоя жена да се доближава до него за втори път. Поне досега тази стратегия работеше отлично.
Припомняше си всичко за нея — начина, по който я усещаше, миризмата на кожата й, съпротивата в очите й всеки път, когато я принуждаваше да се подчини на неговите потребности. Тя не беше жена като другите; имаше много по-висок дух от тях и интелигентност, която хармонираше чудесно с красотата й. Не искаше да си спомня всички тези неща или пък да си позволява подобен род чувства. Те бяха заплаха за съществуването му и той трябваше да ги принуди да се отдръпнат в най-отдалечените кътчета на съзнанието му, да ги зарови дълбоко в подсъзнанието си, както бе правил много пъти досега.
Преди време, много отдавна, той се бе опитал да води живот на порядъчен гражданин. Беше се установил в един приличен град и се бе обзавел с приятели, които харесваше много. Но това продължи само дванадесет месеца, докато един друг стрелец не го проследи.
В края на краищата онова момче, Тед, бе платило много висока цена за привилегията да му бъде приятел. Нямаше и минута, през която да не съживява в паметта си онзи ужасен период от живота си. Принуждаваше се да си спомня инцидента. Проклятие! Просто не можеше да си позволи да го забрави. Тед заслужаваше това, защото бе пожертвал собствения си живот за своя приятел. Той бе поел куршума, предназначен за Деър.
Деър разбираше, че няма право да излага Старлет на същата опасност. Нямаше да може да живее по-нататък в съгласие със себе си, ако с нея се случеше нещо подобно. Затова трябваше да я напусне колкото може по-скоро. Това беше единственият начин, по който можеше да гарантира сигурността й.
Образът на Старлет витаеше постоянно в съзнанието му, сякаш му забраняваше да я забрави. Тя не приличаше на нито една от жените, които познаваше досега. Бе невинно съблазнителна и, изглежда, не разбираше колко лесно можеше да го накара да я пожелае.
Деър сякаш виждаше пред очите си блясъка на сребристата й светлоруса коса, която приличаше на мека коприна под пръстите му. Блестящите й сини очи, винаги променливи и изразителни, които лесно можеха да се превърнат в сапфирени, когато бе загрижена за нещо. При следващата въздишка той вече се питаше дали очите й наистина блестяха като скъпоценни камъни, когато бе възбудена. Това сега бе всичко, което искаше да види. Тя сигурно представляваше великолепна гледка, Деър знаеше това, защото я бе разглеждал стотици пъти на ден с умствения си взор.
Гъвкаво и здраво тяло, пълни закръглени гърди, дълги крака, които като че ли започваха на едно определено място, но така и не свършваха. В очите му тя бе тайнствена съблазнителка, примамваща го все по-близо до изгарящия пламък.
Беше му предложила невинността си и той я бе взел с удоволствие. Точно както постъпваше и с другите неща в живота си. Щом видеше нещо, което отчаяно желаеше, той го преследваше дотогава, докато не го получеше.