— Ето че пак започваш, Кас — възкликна той. — Само мърмориш. Това е единственото нещо, което получавам от теб. — Напрегнатата му челюст издаваше дълбокото му разстройство. Тя имаше достатъчно поводи да се оплаче от неговите похождения, но, от друга страна, той знаеше прекрасно, че е преспала с този стар козел — макар и богат стар козел, — когото бе поканила на увеселението предишната вечер. Устните му се присвиха още повече. — Може би просто трябва да престана да обсъждам плановете си с теб. Станала си много високомерна. Аз никога не съм намирал това за особено привлекателно в една жена.
— Правя това, което трябва. Искам да се уверя, че ще получа от живота всичко, което заслужавам — парира тя разгорещено.
— Ние имаме тази къща, имаме и себе си. Това не ти ли е достатъчно, Кас? — попита я той с пресипналия си груб глас, след това добави по-тихо: — Спомням си времената, когато нещата стояха именно така.
Тя го загледа продължително. В очите му сега имаше някакъв отчаян, почти маниакален блясък. Не й харесваше, когато я гледаше по този начин. Плашеше я, а Касондрия не обичаше да се чувства уязвима. Алек винаги е бил налагащ се мъж, дори повече от баща си, което понякога ужасно я дразнеше и я караше да се нахвърля върху него. Въпреки това тя никога не се бе страхувала за него толкова, колкото в настоящия момент. Това я порази и, странно, тя изпита чувство на съжаление. Сега не можеше да помогне с нищо на бедния Алек. Неговата избухлива природа, подобно на тази на баща му, най-накрая бе победила малкото самоконтрол, който той притежаваше.
Беше абсолютно безсмислено да стои тук и да се разправя с него. Той беше като заредено оръдие, което всеки момент можеше да избухне. Просто не виждаше бедата, към която се бе насочил. Ръцете му непрекъснато трепереха, очите му блестяха налудничаво и бяха кръвясали. Тя прекрасно знаеше границите на неговата привързаност към алкохола, затова разбираше, че тук има и нещо друго. Той беше започнал да се променя, и то не към по-добро. Тя все повече ставаше загрижена от резките промени в настроението му, мрачния поглед в очите му и плътно стиснатите му устни. Той беше на ръба на нещастието, повече от всякога. Предполагаше, че Алек се занимава и с други неща, освен с пиенето, но не беше сигурна дори, че желае да го убеди да сложи край на това. Точно сега изгаряше от желание да се защити, така че се насили да се усмихне, макар че нямаше и най-малкото желание да прави това.
— Не позволявай да те обземат мрачни мисли, Алек — каза тя. — Това няма да продължи дълго и скоро всичките ни неприятности ще свършат. Ще се откачим от този наемен стрелец, както и от Рейвън, така че на пътя ни остават още съвсем малко препятствия. Ще се освободим от него, както направихме и с останалите, и тогава ще имаме достатъчно пари, за да живеем нормално през останалата си част от живота.
— Не забравяш ли нещо? Остава Старлет. Може да ни сложи примката и на двамата.
Касондрия махна с ръка.
— След всички тези години тя едва ли си спомни какво е станало в нощта, когато баща й умря.
— Благодарение на нас тя все още се страхува от собствената си сянка и вероятно винаги ще се страхува. — Тя се засмя гърлено. — Каква малка страхливка се оказа, че е. С нея наистина се оправихме най-лесно. Естествено аз винаги отдавам всекиму дължимото. Твоята заслуга в това отношение е най-голяма, нали си спомняш как я наплаши до смърт? — Усмивката й стана широка и Алек се почувства приятно възбуден. — Не, скъпи Алек, Старлет е най-малката ни грижа. Ако се опита да ни причини някакви неприятности, просто ще я посетим и ще й затворим устата. Този път завинаги.
Очите му заблестяха.
— Трябва да сме сигурни, че никога няма да проговори. Остави ми да я разкарам, Кас. Знам няколко начина, които ще ми доставят огромно удоволствие. Всъщност дори няма да я докосна и с пръст. Просто ще я гледам как умира от страх.
— Не можем, скъпи. Макар че е доста съблазнително, знам. Ако стане наложително, можем винаги да я убием — обясни тя. — Някои хора могат да станат прекалено подозрителни и аз нямам намерение да допускаме грешки. Трудила съм се дълго и упорито за това, което имам. Не, ние ще оставим Старлет при нейните цветя и лехи, където и е мястото, поне докато не започне да ни се пречка.
Той сви рамене.
— Както кажеш, Кас. — Алек я наблюдаваше внимателно под свъсените си вежди и очите му се изпълниха с друго чувство, което тя познаваше доста добре.
Опита се да не мърда, когато той мина отзад. Алек сложи ръка на рамото й, развърза кърпата, която покриваше гърдите й, и я захвърли настрани. Стоеше като закован в запарената баня, без да откъсва поглед от голото й тяло, по което проблясваха капчици влага. Слабините му крещяха от желание. Толкова отдавна не бяха споделяли това удоволствие. Напоследък тя сякаш избягваше интимните му ласки, като използваше всевъзможни обяснения, за да се откачи от него. Но днес нямаше да успее.