Старлет знаеше, че все още не се е събудил и че това, което го задържаше в подсъзнанието му, сигурно трябваше да е много силно. Беше обхванат от нещо толкова ужасяващо, че дори и тя не смееше да го докосне. Вероятно докато спеше и защитните механизми на съзнанието му бяха отслабили действието си, той е извикал обратно в паметта си някакво страшно преживяване, което сега заплашваше да разруши психиката му. Тя го гледаше, задавена от преизпълнилите я чувства, и гласът му проникна в душата й.
— Тед, исках аз да съм на твое място… О, Боже, защо не бях аз?
Старлет не можеше да търпи повече. Тя скочи от леглото и в миг се озова пред него. Деър я гледаше все още замаян, в очите му се четеше тревога. Тя протегна бавно ръка и той веднага я сграбчи през кръста с мощна хватка, която заплашваше да счупи гръбнака й. Старлет изкрещя от болка, но така и не се опита да се освободи.
— Деър… чуй ме. Всичко е наред — каза тя, като се опитваше да го успокои. Странно защо, но не изпитваше никакъв страх за себе си. Единствената й грижа бе той. Пристъпи още по-близо, пръстите й намериха острия ъгъл на челюстта му и започнаха да поглаждат брадичката му, докато с уверен глас тя казваше:
— Ш-шт… Обичам те, Деър. Обичам те.
Той се усмири, примига няколко пъти, след това напрежението го отпусна. Пусна ръцете й и когато отново се протегна към нея, тя разбра, че този път иска само нея. Притисна я силно към гърдите си и тя дори не се опита да се отдръпне. Страхуваше се. Деър се прилепи към нея сякаш душевното му здраве зависеше от това тя да е тук в този момент. Старлет си помисли, че никога през живота си не е виждала такава мъка в очите на едно човешко същество.
— Всичко е наред, скъпи. Това беше само лош сън.
Постепенно той спря да трепери и дишането му се нормализира. Въпреки това продължаваше да отказва успокоението, което тя му предлагаше. Старлет си спомни своята собствена среща със смъртта, когато бе ужасно потисната и се нуждаеше от огромна топлина и сигурност, за да преодолее обхваналата я душевна криза. Тогава той й беше помогнал. Тази нощ тя искаше да бъде с него и да му вдъхне живот.
Той зарови лице в гънката на врата й и ръцете му продължаваха да я притискат силно.
— О, Господи, съжалявам, че видя това — прошепна той в косите й. Повдигна главата й и я погледна в очите. Собствените му очи бяха ясни и прозрачни, макар че в ъгълчетата им все още се стаяваха сенките на мрачните спомени. — Сигурно съм те наплашил до смърт. Очите й се напълниха със сълзи.
— Не, не се извинявай. Не се страхувах за себе си — отвърна тя.
Ръцете му я освободиха и тя го хвана здраво за китките.
— Деър, да се върнем в леглото.
Огромното му тяло потръпна.
— Старлет, ти не бива да искаш да бъдеш близо до мен. Аз ти причиних болка. Може да стане и по-лошо. Вече донесох достатъчно страдания на хората около себе си — каза той меко. — Имаше една жена, която срещнах в Ларедо. Беше самотна и се нуждаеше от помощ. И аз бях в същото положение. Вечеряхме заедно няколко пъти и последната вечер тя ме покани да остана с нея за през нощта. — Той си пое дъх и продължи: — Сънувах кошмар. Когато се събудих, тя се бе свила в ъгъла на спалнята. Очите й ме обвиняваха. Каза, че съм се опитал да я убия. Не искам същото да се случи и с теб.
— Не се страхувам от теб, Деър — продължаваше да настоява Старлет, като го придърпваше към леглото с успокоителни ласки. Когато почувства, че краката й се удрят в леглото, тя се наклони бавно назад и го придърпа върху себе си. Знаеше, че всички драскотини на тялото му бяха нищо в сравнение с белезите по душата му. Никога не се бе чувствала по-близо до него, отколкото в този миг.
Очите им се срещнаха само за секунда, но в тях тя видя отразена собствената си нужда от него. Той сведе глава и устните му затърсиха нейните, дразнеха я, изследваха кадифената мекота на устата й. Старлет почувства, че тялото му се притиска към нейното, и ръцете й започнаха да го докосват с единственото желание да му доставят удоволствие и отстранят болката.
Той се прилепи към нея, изпитвайки този път различен вид копнеж. Дишането му стана учестено, когато пръстите й възбудиха тялото му с дразнещия ритъм на нежните си докосвания. Той целуна клепките й и пулсът й заби диво в гърлото й. Изгаряше от желание по него, докато устните му си проправяха път от гърдите към хълбоците й — бавно, много бавно, — отместваха светлите къдрици, за да целунат съкровено то огнище на нейната женска природа.