Рано или късно някой друг щеше да дойде да го преследва. Той не хранеше илюзии относно това. Възрастта му напредваше, а играта на преследване вече не изглеждаше така вълнуваща, както в младостта.
И отново, смъртта бе просто дума, която не го тревожеше и не смяташе, че важи за него. Сега бе по-възрастен, по-мъдър и вече не се чувстваше безсмъртен. Един ден неминуемо ще дойде някой мъж, който ще успее да извади по-бързо револвера си и това ще бъде краят на пътя. Деър мислено сви рамене. Тогава така да бъде. Не се тревожеше, че ще умре — никога не се бе тревожил за това, — но винаги се бе клел, че няма да остави след себе си вдовица и вероятно дори дете, които да се грижат сами за себе си. И още по-лошо — да носят неговото име. Той знаеше какво мислят всички за него, как го бяха нарекли хладнокръвен, безсърдечен убиец заради онова момче. Това бе един ужасен нещастен случай, от който все още получаваше кошмари, но не се намери нито един човек, който да опише инцидента така, както се бе случил в действителност. Не, той никога няма да опетни тази красива, жизнерадостна жена, като я направи своя жена и по този начин я обвърже със своето жалко минало. Знаеше какво трябва да направи за нея. Затова се насили да попита:
— И какво ще спечелим, ако останем още няколко дни заедно? Нека оставим нещата така, любима, преди да бъдеш наранена. Върни се обратно при Джейк Фонтън. Той е добър човек — такъв, който може да ти осигури живота, който заслужаваш.
„Но аз не обичам Джейк Фонтън“ — искаше да му изкрещи тя. Но вместо това отмести поглед и се загледа през прозореца, така че да не види силната болка, която й причиняваха думите му. Толкова трудно бе да осъзнае, че той я отблъсква. Но, тогава, какво очакваше тя? Не знаеше… във всеки случай не и това студено безразличие.
Винаги бе знаела, че той е мъж, с когото трябва да внимава, такъв, с когото никога не трябва да се обезкуражава. Дори Джейд се бе опитала да я предупреди, но тя не я бе разбрала, дори напротив — бе обвинила своята приятелка в ревност. Колко ужасно се чувстваше сега заради това. Но нямаше кого другиго да обвини, освен себе си. Снощи бе направила първата стъпка и той бе правил любов с нея, но никога нямаше да се влюби в нея.
Така че, ето как стояха нещата. Не би могло да имат общо бъдеще, докато той не бъде готов да приеме любовта, с нейните изпитания и заблуди, топлота и загриженост. Деър бе забравил красотата на любовта. Някъде в неговия живот се бе загнездила твърде много грозота. Тя така искаше да унищожи лошите му спомени и да му покаже как може да заживее отново истински. Но той нямаше да й позволи.
Деър нямаше особен успех в прикриването на чувствата си, както смяташе. Отвътре го болеше, въпреки че никога нямаше да й позволи да узнае това. Преди много време той се бе заклел никога да не си позволи прояви на слабост и да се влюби. Времето, прекарано заедно с нея, дори докато бе прикован на легло дни наред, бе поредица от най-хубавите мигове в живота му. Но за негов срам миналата вечер бе допуснал тя да се приближи, повече, от когото и да е друг, до него. Това не трябваше да се случва.
Разбира се, как би могъл да знае кога да очаква мечтата му да се сбъдне и да подкопае съпротивителните му сили. Той избягваше този ден в Ларедо месеци наред. Трябваше да продължи да бяга. Не можеше да спре. Слабостта беше негов враг. Тази жена с нейната нежност, топлота и любов щяха да подействат разрушително на воина, в който той се бе превърнал. Щитът му щеше да се разпадне — това вече бе започнало да става, — а той щеше да стане открита мишена за първия опасен разбойник, който се завърти наоколо. Тогава всеки, особено тя, щеше да види колко слаб в действителност е той. Усещаше как го гледа и за миг изпадна в паника. Дали и сега проникваше с погледа си така дълбоко в него?
Тя се бе втренчила безучастно в него.
Той прокара дългите си пръсти през разрошената си коса.
— Не си могла наистина да очакваш да останем безкрайно дълго. Знаеш, че това е невъзможно. — Той се увлече и продължи нататък, като се надяваше да намали напрежението между тях, но му се щеше да има по-добър начин да направи това. — Ще бъдеш в по-голяма безопасност без мен, а това е най-важното. Твоето благополучие е единственото нещо, което има значение за мен, Старлет. Помисли за леля си, за приятелите… за Джейк. Те ще се радват да се върнеш при тях, сигурен съм.
Сърцето й силно биеше. Тя повдигна брадичка. Гърлото й бе така свито, че едва можеше да говори.
— Значи за теб е толкова лесно просто да се откажеш от мен?