— Ти си загрижена за това, което става с него, точно толкова, колкото и аз. Чувствам го в гласа ти. Ако това може да бъде някакво успокоение, ще ти кажа, че аз също не съм успял да достигна до истинската му природа. Той сам трябва да поиска да си помогне. Може би никога няма да поиска и това е твърде лошо. — Погледите им се срещнаха за кратко. — Има много неща в своето минало, с които трябва да се справи, но досега не е направил нищо друго, освен да държи болката си дълбоко в себе си. За човек като Деър това е въпрос на гордост. Той държи всичко заключено вътре в душата си и просто продължава да се наказва, ден след ден.
— Трябва да е невероятно трудно да се носи такъв товар.
— Да. Но за него не е твърде късно — каза Нощния Сокол. — Той не е неспособен да изпитва чувства, просто много сполучливо успява да се отдръпне в себе си, когато се почувства застрашен. Обича те и твоето присъствие заплашва внимателно издигнатата стена от безразличие. Държи се по този начин, защото в един момент е почувствал, че чувствата му са твърде ангажирани.
Едно движение на погледа му настрани привлече вниманието й. Бдителността му се изостри: лунната светлина бе достатъчна, за да различи няколко тъмни очертания. Приближаваха се ездачи. Нощния Сокол се взря по-настойчиво в смътните фигури, които колкото повече се приближаваха, толкова по-заплашителни издаваха намеренията им. Вече бяха извадили пушките си от кобурите на седлата си. Той не губи време да се взира повече, а се протегна и тупна оседлания кон на Старлет по задницата.
— Препускай — нареди й той, — без да поглеждаш назад!
Нощния Сокол изчака, докато се увери, че е привлякъл вниманието на ездачите, и пришпори коня си. Не бе сигурен дали всички мъже ще го последват, но щеше да направи всичко възможно, за да ги подмами далеч от Старлет.
Нададе гърления възглас на команчите, като знаеше как модулацията в човешките гласове, които щеше да имитира, щеше да предизвика свирепа ярост у някои бели мъже. Той изпита благодарност, когато ги чу да викат:
— Ето там, момчета! Да хванем този проклет индианец!
Като се усмихна на себе си, Нощния Сокол се наведе да подшушне заповед в ухото на коня, след което отпусна поводите на своето пони. Те се сляха в едно с вятъра и индианецът се усмихна на себе си.
Настойчивата поръка на Нощния Сокол все още звучеше в ушите й и Старлет заби пети в хълбоците на коня, който веднага реагира. Те се втурнаха в нощта, а зад тях запукаха пушки. Не знаеше кои бяха мъжете, които, изглежда, възнамеряваха да ги настигнат, но в ума й нямаше никакво съмнение. Алек бе изпратил своята малка армия от негодници да ги търси.
Отзад отекна пушечен изстрел и Старлет усети как един куршум изсвистя покрай нея толкова близо, че тя се наведе ниско над врата на коня си. Знаеше, че шансът й е единствено да добие голяма преднина пред ездачите. Превъзхождаха ги по численост, но тя все още смяташе да измине доста път, преди да я хванат.
Препусна напред в нощта с проклетите преследвачи зад себе си, като не обръщаше внимание на измамната диря, която оставяше, и разчиташе само на острия усет и стабилността на Миднайт.
Мислите й бяха съсредоточени върху това да оцелее. Очите на Старлет проблясваха на лунната светлина. Пред себе си тя видя стръмен рид… възможността й за спасение. Звукът от стрелбата все още отекваше зад нея и тя знаеше, че макар и да е успяла да се отдалечи от хората на Алек, не ги е загубила напълно.
Старлет продължи да язди, а очите й искряха от напрегнатост. Пред нея се изпречи стръмен хребет, скална преграда, която затрудняваше придвижването на коня. Все пак тя си помисли, че разпознава релефа на местността, защото бе яздила в тази околност и преди. Отпред имаше пропаст, която я зовеше да продължи. От другата страна, много футове под тях със сигурност бе свободата… ако конят и ездачката му оцелееха след главоломното падане в пропастта.
Знаеше, че никой в нормално състояние не би си помислил дори да направи такова нещо, но ако паметта не й изневеряваше, точно в този участък трябваше да има около петнадесет фута празно пространство, които я деляха от свободата. Това бе нещо, за което не й се щеше да мисли.