Когато се обърна към жребеца, той вече бе направил стъпката натам, откъдето нямаше връщане. Но ако тя бе преценила погрешно и земята бе по-далеч, отколкото си представяше, те нямаше да оцелеят.
Храбрият кон полетя напред.
— Върви, Миднайт. Зная, че можеш да ни пренесеш безопасно — измърмори Старлет близо до ухото му.
Без колебание черният кон повдигна копита, извиси се грациозно над ръба на пропастта и се хвърли в тъмната бездна под тях. Дъхът на Старлет секна в гърлото й.
След това тя почувства земята под себе си. Като се приземи стабилно на копитата си и без да е нужна друга команда, Миднайт тръсна гордо глава, след което препусна в нощта.
Очите на Старлет искряха победоносно, докато конят й се носеше към свободата, а врагът бе оставен да се чуди как е успяла да изчезне без следа.
Като достигнаха до хребета, тримата ездачи дръпнаха силно поводите на конете си и останаха озадачени, като се питаха по кой път да тръгнат сега. Един от мъжете се обърна към другите двама и сви безпомощно рамене.
Някъде далеч напред от равнината вятърът донесе весел женски смях.
По-късно тази нощ Деър напусна хижата, но спомените за това, което се бе случило там, останаха дълбоко вкоренени в съзнанието му. Както си яздеше по пътя, който щеше да го отведе до Текила Бенд, времето, което бе прекарал със Старлет в тяхното уединено местенце в планината и близостта, която бяха споделили, нахлуха в мислите му като помитащ порой, който бе извън контрола му.
Сега Старлет бе станала неотделима част от него, а той си бе позволил да я обикне твърде силно. След смъртта на Тед се бе заклел никога на никого да не позволи отново да се доближи толкова много до него. Емоционалното страдание бе твърде голямо, когато връзката се прекъсне. Той бе човек, с когото се живее трудно, още по-трудно бе да бъде разбран, и знаеше, че за всеки от тях би било по-добре, ако той поддържа дистанция между себе си и хората, които най-много обича. Досега бе успявал в усилията си.
За първи път от много години изпитваше истинско, неподправено чувство към някого. Бореше се с това неочаквано разкритие, чудеше се точно кога и как нещата между тях бяха започнали да се променят и бе удивен от бързината, с която всичко това се бе случило.
Обгърнат от мрака на нощта, непредсказуемият мексикански пейзаж се простираше безкрайно пред него.
Никога в живота си не се бе чувствал толкова самотен.
Глава 20
Когато стигна до покрайнините на града, Старлет дръпна поводите и спря коня си. Тя се завъртя на седлото и погледна назад в посоката, от която току-що идваше. Прекрасното й чело се бе набръчкало загрижено от притеснение за нейния приятел. Вдигна трепереща ръка към очите си и направи усилие да мисли спокойно. Дали Нощния Сокол бе успял да избяга? Нямаше как да бъде сигурна в това, но трябваше да се надява, че е успял. Бе добър човек и тя не искаше да мисли, че може да му се случи нещо лошо заради нея.
Раменете й увиснаха от изтощение и тя смушка коня си да тръгват бавно към града. Сутринта, след като си починеше, щеше да се увери, че с Нощния Сокол всичко е наред. Засега трябваше да има вяра, че е в безопасност. На устните й се появи усмивка. Разбира се, че се бе спасил. Той бе като вятъра, бърз и неуловим. Дори и дяволът не би могъл да хване ловкия ездач, ако решеше да не бъде хванат.
Ами Деър? Къде беше той в този момент? Все още в колибата? Дали мисли за нея? Тя изпусна неравна въздишка. Обхвана я дълбока тъга. Защо би мислил за нея? Защото бе спасила живота му? Защото се бяха любили така добре? Не, той не би мислил за нея сега. Той я бе отпратил, бе я изхвърлил от живота си по същия начин, по който едно момче хвърля камъни във водата и прави концентрични кръгове, които почти веднага изчезват.
Почувства облекчение, като видя, че улиците на Текила Бенд са почти пусти и градът, с изключение на онези, които все още пиеха и залагаха на карти в заведението, спи. И, разбира се, кръчмата, където работеше Джейд, ще бъде изпълнена с оживление. Първата истинска усмивка на Старлет, откакто напусна хижата, се разля по лицето й, като си помисли за своята приятелка.