Когато Алек слезе и се протегна към нея, тя заби поглед право напред, след което, без да протестира, се остави в ръцете му. „Странно — помисли си тя, — колко нежно ме държи, докато ме води към моята смърт.“ Главата й силно бучеше и това обвиваше думите му с мъгла, докато той й говореше по пътя.
— Нали разбираш, Старлет, аз съм човек, който държи на думата си. Казах ти, че няма да те убия и ето те на — в безопасност и непокътната. Същото нещо обещах и на стария Маккалистър, но махалото му взе, че спря точно когато започна да става забавно. Той мразеше моите любимци почти колкото теб. Горкият човек… Трябваше да ме послуша, когато му предлагах да купя ранчото му. Днес можеше да бъде жив.
Бяха стигнали до ръба на огромен зеещ отвор. Голямо, отдавна неизползвано миньорско ведро стоеше отстрани близо до отвора на пещерата. Въжето, което бе вързано за скрипеца, изглеждаше изсъхнало и износено, и Старлет преглътна конвулсивно от страха, чийто вкус усети в устата си. Почти се надяваше да се скъса, докато Алек я спуска, и по този начин да намери бърза смърт.
Той я сложи на земята, като цъкаше загрижено с език, когато забеляза наранения й глезен, който се бе подул грозно през изминалите няколко минути.
— Струва ми се, че няма да можеш да ходиш на него известно време — каза той, след което поднови омразния лудешки смях, наподобяващ магарешки рев.
Старлет гледаше почти безразлично как той изправяше ведрото и опитваше въжето с няколко силни дръпвания.
— Изглежда достатъчно здраво, за да издържи нещо толкова малко, колкото си ти.
Вятърът се бе засилил и дългата й сребриста коса я шибаше по лицето, но тя не правеше никакъв опит да я задържи назад. Алек клекна пред нея, хвана разпуснатите й ленени коси и ги отмести от лицето й с почти нежен жест, но както Старлет откри, когато той я погъделичка под брадата, това бе само още една форма на мъчение.
— Ей, недей така, изглеждаш напълно съкрушена. Удържах на думата си. Няма да те убия. Просто ще те скрия за няколко дни. — Той се изви настрани и се наведе над отвора в земята, който щеше да я погълне, щом я пуснеше в нейните недра. — Разбира се, не мога да отрека, че шансовете ти за оцеляване там долу ще бъдат твърде големи. Змиите и гущерите може да не те достигнат, но ще бъде достатъчно, че ще останеш вътре. Нали си спомняш колко са хлъзгави онези издатини долу? Разбира се, че си спомняш. Но кой знае, с този ранен глезен, който така боли, вероятно няма да можеш да правиш много проучвания. — Той я вдигна на ръце и я сложи в огромното дървено ведро. — Освен това гладът е една допълнителна грижа.
Дълго време той не проговори, но Старлет го чу как мърмори и пъхти, докато се мъчи да развърже възела, който държеше ведрото над земята. И тогава почувства как ведрото се премести, не много, само един или два инча. Знаеше, че е успял да развърже възела и просто я оставя още няколко секунди да се мъчи.
Стисна очи и реши да не му доставя удоволствие с викове на протест. Нямаше да моли повече, но едно неволно потръпване я разтърси и тя почувства как в гърлото й си проправя път още един писък. Тя притисна юмрук към устните си с такава сила, че усети вкуса на собствената си кръв, когато зъбите й се врязаха в тях.
— Ще направим сделка — каза той, след което явно за първи път забеляза затворените й очи и изкрещя да го погледне. — Отвори си очите, да те вземат дяволите! Гледай ме, когато ти говоря! Каня се да направя сделка с теб — добави той с по-разумен тон.
Първите лъчи на слънцето протягаха златни и оранжеви пръсти на хоризонта и когато Старлет му се подчини, по изкривените му черти разбра, че подозренията й се оказват верни. Алек наистина бе луд.
— Остави ме на мира — каза тя с дрезгав шепот. — Просто върши каквото имаш да вършиш и ме остави.
Тогава той я зашлеви и главата й отлетя настрани, а тя изпъшка, когато въжето се хлъзна още няколко инча надолу. Но, изглежда, той не забеляза това, защото й изкрещя:
— Не ми казвай какво да правя! Аз съм по-големият ти брат! По дяволите, аз вече обработвах тази безценна земя в деня, в който ти се роди. Имай ми някакво уважение. — Старлет извърна лице и Алек въздъхна. — Винаги толкова упорита, горделива и арогантна. Той те направи такава, нали винаги душа даваше за теб, показваше предпочитанията си, глезеше те. Но него вече го няма. Твърде отдавна е мъртъв, за да си придаваш все още важност пред мен. Крайно време е да си научиш урока.