Руски писатели, драматурзи, художници и музиканти от XVIII и първата половина на XIX век, търсейки сюжети за свои произведения, също тъй са посягали често към образи и епизоди от старогръцката митология.
Така една от ранните опери, поставени в Русия (1755 г.), била „Цефал и Прокрис“ („Кефал и Прокрида“), написана върху един от митичните епизоди. Текстът е написал Сумароков, музиката — придворният композитор Арая. По-късно същият този Сумароков взел за фабула други митични епизоди и написва текст за опера „Алцеста“ („Алкеста“) и комедията „Нарцис“.
В края на Х VIII век варовитият руски композитор Фомин създава мелодрамата „Орфей“; и тоя сюжет е заимствуван от старогръцката митология.
Митологични герои много пъти се споменават като действуващи лица в басни на И.А. Крилов, в стихотворения на Г.Р. Державин, В.А. Жуковски, А. С. Пушкин и М.Ю.Лермонтов.
Руският скулптор от началото на XIX век Ф. Толстой е създал прекрасен бюст на гръцкия бог на съня Морфей; тоя бюст се пази в Третяковската галерия. Видният руски художник К. П. Брюлов е нарисувал няколко картини със сюжети от античната митология („Среща на Аполон и Диана“, „Сатурн и Нептун на Олимп“). Образи, заети от старогръцката митология, са намерили приложение и в скулптурните групи, които красят много от великолепните сгради, построени в Москва и в Петербург през първата половина на XIX век. Над величествения колонен портик на Болшой театър има бронзова скулптурна група, която изобразява старогръцкия бог на изкуството и светлината Аполон в колесница със запрегнати четворка препускащи коне. С подобна скулптурна група е украсена и горната част на портика на театър „А. С. Пушкин“ в Петербург.
В съвременната астрономия имената на всички планети от Слънчевата система, на много от неподвижните звезди и на цели съзвездия са взети от античната, главно старогръцката митология. В Европа през XIX и XX век често военни кораби са били назоваваш с имената на митологични богове и герои. Например английският военен кораб, с който Наполеон I бил откаран на остров Се. Елена, носел името „Белерофонт“; фрегатата, с която пътешествувал А. И. Гончаров — „Палада“, а подобни имена имали и руските крайцери от времето на Първата световна война: „Палада“, „Диана“ и накрая легендарната „Аврора“. Подобни имена носели и английските линейни кораби по същото време:
„Аякс“, „Агамемнон“ и т.н. Самите ние често употребяваме имена, названия, фигуративни изрази, заети от гръцката митология. Често говорим за „титанична борба“, „гигантски размер“, подчертавайки големината на предмет или на дело, за пигмеи, подразбирайки под тази дума незначителни, дребни хорица. Ние употребяваме изразите: „рог на изобилието“, „ябълка на раздора“, „панически страх“, „лебедова песен“, „олимпийско спокойствие“. „ахилесова пета“ (най-слабото и уязвимо място), „танталови мъки“, „сизифов труд“. Мнозина, употребяващи тези метафори, не са в състояние да обяснят точно техния първоначален смисъл, понеже ле са запознати с образите от старогръцката митология.
Така че запознаването със старогръцката митология, макар и по преразказване на съдържанието й от съвременни историци, твърде много разширява кръгозора ни. Безусловно необходимо е да познават митологията преподавателите по история, по език и литература, по дисциплините от изкуствознанието (история и теория на живописта, история на музиката), както и студентите от съответните специалности, и учениците от горните класове на средните училища.
Това запознаване със съдържанието на старогръцките митове не само разширява кръгозора на специалистите — историци, филолози, изкуствоведи, но и дава същевременно художествена, естетична наслада на читателя.
А. БОКШЧАНИН
ПЪРВА ЧАСТ
БОГОВЕ И ГЕРОИ
БОГОВЕ
ПРОИЗХОД НА СВЕТА И БОГОВЕТЕ
В началото съществувал само вечният, безграничен и тъмен Хаос. В него се криел изворът на живота на света. Всичко възникнало от безграничния Хаос — целият свят и безсмъртните богове. От Хаоса произлязла и богинята Земя — Гея. Широко се разстлала тя, силна, давала живот на всичко, което живее и расте върху нея. А далеч под земята, тъй далеч, както е далеч от нас необятното светло небе, на неизмерима дълбочина се родил мрачният Тартар — ужасна бездна, запълнена с вечна тъма. От Хаоса, извор на живота, се родила и могъщата сила, всичко оживотворяващата Любов — Ерос. Започва да се създава светът. Безграничният Хаос родил вечния Мрак — Ереб, и тъмната Нощ — Нюкта. А от Нощта и Мрака произлезли вечната Светлина — Етер, и радостният, светъл Ден — Хемера. Светлината се разляла по света и започнали да се редуват нощта и денят.