— Сташек, ти си много добър към мен. А той й отговори:
— А към кого трябва да бъда добър? Хубава работа! Вземи лекарството!
Ала той беше много доволен, защото очите му блеснаха радостно и отново се провикна, към отвора на хралупата горд и радостен:
— Меа, а сега донеси чая за бейби!
XXXIII
Стас отиде при Линде едва на следващия ден следобед, защото трябваше да си отспи за миналата нощ. Предвиждайки, че болният може да се нуждае от прясно месо, по пътя той уби две токачки, които наистина бяха приети с благодарност. Линде беше много отслабнал, но беше в съзнание. Веднага след посрещането попита за Нели, след това предупреди Стас да не смята хинина за напълно достатъчно средство против треската и да я пази от слънце, от измокряне, от престои в ниски и влажни места през нощта и накрая — от лоша вода. След това по негово желание Стас му разказа своята история и тази на Нели от отвличането чак до пристигането в Хартум и посещението при Магди, а след това от Фашода до освобождаването си от ръцете на Гебхър и по-нататъшните пътешествия. През време на разказа швейцарецът го гледаше с нарастващо любопитство, често пъти с подчертано възхищение, а когато най-сетне историята завърши, запали лулата си, още веднъж огледа Стас от главата до петите и рече някак си замислено:
— Ако във вашата страна има много такива момчета като тебе, няма лесно да се справят с вас.
След кратко мълчание той продължи:
— Най-доброто потвърждение за искреността на твоите думи е това, че си тук и че стоиш пред мен. И знаеш ли какво ще ти кажа: вашето положение е страшно, всеки път в каквато и посока да води, също е страшен, но кой знае, дали такова момче като тебе няма да спаси от тази бездна и себе си, и онова дете…
— Стига Нели да бъде здрава, аз ще направя каквото мога — обади се Стас.
— Но пази и своите сили, защото задачата, която стои пред тебе, не е по силите дори на възрастен човек. Ти даваш ли си сметка къде се намираш сега?
Не. Спомням си, че след излизането от Фашода минахме през голямо селище, наречено Денг, през някаква река …
— Собат — прекъсна го Линде.
— В Денг имаше много дервиши и негри. Следвайки Собат, навлязохме в страната на джунглите и пътувахме цели седмици, докато стигнахме до тази падина, в която вече знаете какво се случи …
— Зная. След това сте се впуснали по онази падина, чак до реката. Затова послушай ме: след преминаването на Собат изглежда, сте свили със суданците на изток, но повече на юг. Сега се намирате в непозната на пътешествениците и географите местност. Реката, край която се намираме, тече на северозапад и по всяка вероятност се влива в Нил. Казвам: по всяка вероятност, защото сам не съм сигурен и вече не бих могъл да проверя, въпреки че се отклоних от планината Карамойо, за да изследвам изворите й. От пленените дервиши след битката чух, че се нарича Огелогуен, но и те не бяха сигурни, защото по тези места се впускат само за лов на роби. Тези въобще малко населени места заема племето шилюк, но сега страната е пуста, защото една част от населението е измряло от едра шарка, друга част е пометена от махдистите.а останалата е избягала към планината Карамойо. Неведнъж в Африка се случва гъсто населена днес страна да се превърне утре в пущинак. Според моите пресмятания вие се намирате на около триста километра от Ладо. Бихте могли да бягате на юг при Емин, но тъй като самият Емин сигурно е обсаден от дервишите, няма никакъв смисъл дори да се говори за това …
— А до Абисиния? — попита Стас.
— Също около триста километра. Не бива да се забравя, че Махди воюва с цял свят, с Абисиния също. От пленниците научих, че край западната и южната граница се навъртат големи или по-малки орди дервиши, та лесно бихте могли да попаднете в ръцете им. Абисиния наистина е християнска държава, но южните диви племена или са езичници, или изповядват исляма и поради това тайно симпатизират на Махди … Не, оттам няма да се промъкнете.
— Какво да предприема тогава и накъде да вървя с Нели? — попита Стас.
— Казах, че положението е тежко — рече Линде. Той постави двете си ръце на главата и дълго време лежа мълчаливо.
— Към океана — обади се най-после — от тук ще има над деветстотин километра през планини, през места, населени с диви племена, дори през пустиня, защото там, изглежда, има цели райони, в които няма вода. Ала страната номинално принадлежи на Англия. Можете да попаднете на кервани със слонова кост за Кисмаю, за Ламу и за Момбаса, или пък на мисионерска експедиция … Като разбрах, че от дервишите няма да мога да изследвам течението на реката, понеже завива към Нил, и аз исках да вървя на изток, към океана …