Следващия ден той въобще не позна Стас, а след три дни почина по обед, без да дойде в съзнание. Стас искрено го оплака, след това двамата с Кали го отнесоха в близката тясна пещера, чийто отвор запушиха с тръни и камъни.
Стас заведе малкия Насибу в „Краков“. На Кали поръча да остане и пази запасите, а през нощта да кладе голям огън край спящите. А сам кръстосваше непрестанно между двете клисури, прекарваше денкове, оръжие и особено боеприпаси от ремингтоните, от които вадеше барута и правеше голяма мина, за да пръсне скалата, която затваряше Кинг. За щастие, след ежедневните дози хинин здравето на Нели чувствително се поправи, а по-голямото разнообразие на храната укрепи силите й. Ала Стас винаги я напускаше с нежелание и със страх, а когато заминаваше, не й позволяваше да излиза от дървото и запълваше отвора му с бодливи акациеви клони. Но поради работите, които се трупаха върху него, той трябваше да я оставя на грижите на Меа, Насибу и Саба, на който всъщност разчиташе най-много. Предпочиташе по десетина пъти на ден да ходи в лагера на Линде за денкове, отколкото да оставя дълго време момичето само. Той се отруди жестоко, но желязното му здраве издържа всички трудности. Едва след десетина дни денковете бяха разпределени, по-непотребните прибраха в пещерите, по-нужните поставиха в „Краков“,доведоха и конете на носа, а с тях прекараха голяма част от ремингтоните, които щеше да носи Кинг.
През това време в лагера на Линде ту един, ту друг от спящите негри скачаше и в предсмъртен пароксизъм хукваше към джунглата, от която вече не се връщаше. Ала имаше и такива, които умираха на място, а някои, бягайки сляпо, разбиваха главите си о скалите още в лагера или някъде наблизо. Тях трябваше да погребва Кали. След две седмици остана само един, но и той умря в съня си от изтощение. Най-после дойде време да вдигнат във въздуха скалата и да освободят Кинг. Той вече беше толкова опитомен, че по заповед на Стас го хващаше с хобота и го поставяше на врата си. Свикна също така и с носенето на тежести, които, по една бамбукова стълбичка Кали му поставяше на гърба. Нели твърдеше, че го товарят прекалено много, но в действителност за него това беше нищо и едва наследените от Линде багажи можеха да представляват по-сериозен товар. Със Саба, който в началото предизвикваше у него голяма тревога, най-после се сприятели до такава степен, че си играеше с него, като го прекатурваше с хобота на земята, а Саба се преструваше, че го хапе. Понякога обаче Кинг ненадейно обливаше кучето с вода, което то приемаше като твърде неуместна шега.
Децата най-много се радваха, че разумното и напълно разсъдливо животно разбира всичко, каквото искат от него и се съобразява с всяка заповед, с всяко искане, с всеки жест. В това отношение слоновете превишават несравнено всички други домашни животни, а Кинг без всякакво сравнение превишаваше Саба, който приемаше всички предупреждения на Нели с въртене на опашката, но след това правеше каквото си иска.
След няколко седмици Кинг разбра отлично, че човекът, когото най-много трябва да слуша е Стас, а личността, за която всички най-много се грижат, е Нели. Затова изпълняваше най-примерно заповедите на Стас, а най-много обичаше Нели. От Кали много не се трогваше, а Меа пренебрегваше напълно.
Като приготви мината, Стас я пъхна в най-дълбоката пукнатина, след това залепи пукнатината с глина и остави съвсем малък отвор, през който промъкна фитил, усукан от сухи палмови влакна и посипан със стрит барут. Най-после настъпи решителният момент: Стас лично запали посипания с барут фитил, след това побягна с всички сили към дървото, в което преди това беше затворил останалите. Нели се страхуваше да не би Кинг да се изплаши много, но момчето я успокои — първо, с това, че е избрало ден. в който сутринта бе преминала буря с гръмотевици, и второ, с уверението, че дивите слонове неведнъж чуват гърмежите на гръмотевиците, когато небесната стихия се разрази над джунглата. Все пак те седяха с разтуптени сърца и брояха минутите една след друга. Най-после страшен гръм разтърси въздуха, та чак мощният баобаб се разтресе от върха до долу, а остатъците от неизчистения гнилак се изсипаха върху главите им. В същия миг Стас изскочи от дървото и като заобикаляше завоите на клисурата, побягна към изхода.
Резултатите от взривяването се оказаха необикновено добри. Едната половина на варовиковата скала се беше пръснала на дребни парченца, втората се беше пукнала на двайсетина по-големи и по-малки къса, разхвърляни от силата на експлозията на голямо разстояние.