Стас беше твърде млад, за да забележи, че подобни възгледи за доброто и злото се провъзгласяват и в Европа — и го не само от политиците, но и от цели народи.
И все пак полека-лека в черните глави започна да просветва нещо, а онова, което главите не можеха да проумеят, хващаха горещите сърца. След известно време вече можеха да пристъпят към покръстването, което стана много тържествено. Кръстниците подариха на всяко дете по четири „дотис“1 бял перкал2 и по връзка сини гердани. Ала Меа се чувствуваше малко разочарована, защото бе помислила в наивната си душа, че след кръщаването кожата й веднага ще избелее, и беше много учудена, че си остава черна, както и преди. Нели обаче я утеши напълно с уверението, че сега тя има бяла душа.
XXXVI
Стас учеше също така Кали да стреля с карабина ремингтон и това обучение вървеше по-лесно от религиозното. След няколкодневни стрелби в цел и по крокодилите, които спяха на крайречните пясъци, младият негър уби голяма антилопа пуфу след това няколко ариели и накрая глиган кдири . Ала срещата с него едва не завърши с нещастие, каквото се бе случило с Линде, защото ндири, към който Кали се приближи непредпазливо след изстрела, скочи и се хвърли срещу него с вдигната нагоре опашка3. Кали хвърли карабината и потърси спасение на дървото, където остана докато извика Стас, който обаче завари глигана вече мъртъв. За биволи, лъвове и носорози Стас не позволяваше още на момчето да ловува. По слоновете, които вечер идваха на водопой, тори сам не искаше да стреля, защото беше обещал на Нели, че никога никакъв слон няма да убие.
Когато обаче сутрин или в следобедните часове от планината забележеше с далекогледа да пасат в джунглата стада зебри, ариели или скокливи кози, взимаше Кали със себе си. През време на тези излети често го разпитваше за племената Вахима и Самбуру, с които непременно щяха да се
——
1 Мярка — около един лакът. — Б., а.
2 Сбит и тънък лъскав памучен плат. — Б. пр.
3 Африканските глигани имат дълги опашки, които вдигат нагоре при нападение. — Б. а.
срещнат, щом като искаха да вървят на изток към брега на океана.
— Кади, знаеш ли — запита го веднъж, — че след двайсет дни, а с конете дори и по-бързо бихме могли да стигнем в твоята страна?
— Кали не знае, къде живее Вахима — отвърна младият негър и тъжно поклати глава.
— Но аз зная. Те живеят в тази посока, от която сутрин изгрява слънцето, край някаква голяма вода.
— Да, да! — извика учудено и зарадвано момчето. — БасаНарок… по нашему — голяма и черна вода. Велики господар всичко знае.
— Не всичко, защото не зная как биха ни приели Вахима, ако отидем при тях.
— Кали им заповяда да паднат по очи пред велики господар и пред добрия Мзиму.
— А ще те послушат ли?
— Баща на Кали носи кожа от леопард и Кали също.
Стас разбра какво означава това — бащата на Кали е крал, а той самият е най-стар измежду синовете му и бъдещ владетел на Вахима.
Затова продължи да го разпитва по-нататък.
— Разказваше ми, че при вас са идвали бели пътешественици и че старите хора ги .помнят още?
— Да, и Кали чул, че имали на главите си много перкал. „Ах! — помисли си Стас. — Те не са били европейци, а араби, които поради по-светлата им кожа и белите дрехи негрите са сметнали за бели.“
Тъй като Кали не ги помнеше и не можеше да даде за тях никакви по-точни обяснения, Стас му зададе друг въпрос: — Вахима не са ли убили нито един от облечените в бяло хора?
— Не. Вахима и Самбуру не могат направят това.
— Защо?
— Защото те казват, че когато кръв започне да попива В земя, ще престане вали дъжд.
„Радвам се, че вярват в това“ — помисли си отново Стас. И продължи да го разпитва:
— Вахима биха ли дошли с нас чак до морето, ако им обещая много перкал, мъниста и пушки?
— Кали дойде и Вахима също,-но велики господар победи преди Самбуру, които са от друга страна на вода.
— А кой се намира зад Самбуру?
— Зад Самбуру няма планини, има джунгла и в нея лъвове.
Тук разговорът свърши. Сега Стас все по-често си мислеше за голямото пътуване на изток, като помнеше думите на Линде, че там може да срещне араби от крайбрежието, които търгуват със слонова кост, а може и мисионерски експедиции. Знаеше, че такова пътешествие крие редица трудности и нови опасности за Нели, но разбираше, че не могат цял живот да останат на планината „Линде“ и трябва скоро да тръгнат на път. Времето след дъждовния период, когато водата е навсякъде и покрива заразните блата, беше най-подходящо. Горещините на високата планина още не се чувствуваха, а нощите бяха хладни, та трябваше добре да се завиват. Ала долу в джунглата вече беше много горещо и се знаеше, че скоро ще настъпи непоносим зной. Дъждът вече рядко оросяваше земята и нивото на реката намаляваше с всеки изминат ден. Стас предполагаше, че през лятото тя може би се превръща в един от кхорите, каквито беше видял много в Либийската пустиня, и че само по средата на коритото й тече тясна лента вода.