Стас се върна в колибата и разказа на Нели за случката, а тя слушаше с любопитство и боязън, с широко отворени очи и често повтаряше:
— Виждаш ли какво щеше да стане без Кинг?
— Истина е! С такава бавачка човек може да не се страхува за детето, затова, докато не потеглим, не се отделяй нито крачка настрана без него.
— А кога заминаваме?
— Запасите са готови, багажите разпределени, остава само да натоварим животните и можем да тръгнем дори още утре.
— При бащите ни!
— Ако е рекъл бог — сериозно отвърна Стас.
XXXVII
Тръгнаха обаче няколко дни след този разговор. Заминаването настъпи в шест часа сутринта, след кратка молитва, през време на която горещо молеха бога за помощ. Начело пътуваше на кон Стас, изпреварван единствено от Саба. След него крачеше авторитетно Кинг, който размахваше уши и носеше на мощния си гръб платнения паланкин, а в него Нели и Меа, след това вървяха един зад друг конете на Линде, вързани с дълго палмово въже, които носеха различни денкове, а походът завършваше малкият Насибу върху надебелЯлото като самия него магаре.
Поради ранния час горещината не се усещаше.много, въпреки че денят беше ясен и зад планината Карамойо изгря великолепно слънце, незасланяно от нито едно облаче на небето. Но източният полъх намаляваше жарта на лъчите му. Имаше моменти, когато вятърът ставаше много силен и тревите лягаха под неговото дихание, а цялата джунгла се вълнуваше като море. След обилните дъждове растителността беше станала толкова буйна, че в по-ниските места сред тревите се губеха не само конете, но дори и Кинг, така че над разлюляната зелена повърхност се виждаше само белият паланкин, който се движеше напред също като кораб сред езеро. След около един час път, на едно неголямо сухо възвишение на изток от планината „Линде“, попаднаха на грамадни тръни, със стебла дебели колкото пъновете на дървета, а цветовете им големи колкото човешка ръка. По скатовете на някои възвишения, които отдалеч изглеждаха безплодни, видяха калуни1 по осем метра високи. Други растения, които в Европа спадат към най-дребните, тук имаха съответни на споменатите тръни и калуни размери, а отделни грамадни дървета, издигащи се над джунглата, наистина изглеждаха като черковни куполи. Особено смокиновите дървета, наречени „даро“, чиито плачущи клони при допир със земята се превръщат в нови стебла, покриваха огромни пространства, тъй че всяко дърво образуваше нещо като отделна горичка. Гледан отдалече, този край наподобяваше огромен лес, но отблизо се виждаше, че големите дървета растат през петнайсетина, а понякога и през няколко десетки крачки разстояние. А в северната част дори се виждаха много по-малко дървета и околността имаше характер на планинска степ, покрита с равна джунгла, над която се издигаха само чадъровидни акации. Там тревите бяха зелени, по-ниски, и изглежда, по-добри за паша, защото Нели видя от гърба на Кинг, а Стас — от възвишението, по което се изкачваха, такива големи стада антилопи, каквито никога досега не бяха срещали. На места пасяха отделно, на места заедно: гну, пуфу, ариели, антилопи, крави, скокливи кози и грамадни куду. Не липсваха също така зебри и жирафи. Щом забележеха кервана, стадата преставаха да пасат, вдигаха глави и мърдайки уши, гледаха с необикновено учудване белия паланкин, след това пръхваха в един миг, но като пробягваха нЯколкостотин крачки, отново се спираха, отново се вглеждаха в непознатото явление, докато най-после задоволяваха любопитството си и продължаваха да пасат спокойно. Понякога пред кервана изскачаше с шум и трясък носорог, но въпреки свирепия си характер и готовността да напада всичко, което се изпречи пред очите му, той позорно хукваше да бяга при вида на Кинг, когото единствено заповедите на Стас възпираха от преследване. Защото африканският слон ненавижда носорога и ако попадне на пресните му следи, подтикван от неизмеримата си сила, Тръгва по тях, докато намери противника и влезе в бой с него, жертва на който почти винаги пада носорогът. Кинг сигурно имаше не един на съвестта си и никак не му беше лесно да се откаже от стария си навик, но вече беше толкова опитомен и до такава степен свикнал да зачита Стас за свой господар, че щом чуеше неговия глас и забележеше строгия му поглед, спускаше вдигнатия хобот, прилепваше уши към тялото си и продължаваше да върви спокойно. Всъщност на Стас не му липсваше желание да види борба между великани, но се страхуваше за Нели. Ако слонът се впуснеше в бяг, паланкинът можеше да се изпотроши, а което е още по-лошо, огромното животно
——
1 Калуна обикновено ниско зелено храстче с розоволилави цвечета Б. пр.