Ала до крайната победа беше още далеч. Засега се промъкваха през акациите. Дори по кожата на Кинг дългите шипове на дърветата рисуваха белезникави черти. Най-после гората проредя и през клоните на пръснатите дървета се виждаше в далечината джунглата. Въпреки че горещината се чувствуваше силно, Стас излезе от паланкина и се настани върху врата на слона, за да види няма ли на кръгозора някакви стада от антилопи или зебри, защото беше решил да възстанови запасите от месо.
Той забеляза вдясно малко стадо ариели, а сред тях два
——
1 Бой (англ.) — момче за разни поръчки, прислужник. — Б. пр.
щрауса, но когато минаха последната горичка и слонът се обърна наляво, друга гледка се откри пред очите на момчето: на около половин километър той забеляза голяма нива с маниока, а на края на нивата десетина черни фигури,заети, изглежда, с полска работа.
— Негри! — извика Стас, обръщайки се към Нели.
И сърцето му започна да бие неспокойно. За миг се поколеба дали да се обърнат и да се скрият обратно в акациите, но му дойде на ум, че в този населен край рано или късно ще трябва да се срещне с жителите и да установи с тях контакти, и че от тези контакти може да зависи съдбата на цялото пътуване, ето защо, след като си помисли малко, той насочи слона към нивата.
В това време се приближи Кали и като посочи с ръка горичката каза:
— Велики господарю, там негърско село,.а тук жени работят на нива. Да отида при тях?
— Ще отидем заедно — отвърна Стас — и тогава ти ще им кажеш, че пристигаме като приятели.
— Знам, господарю, какво да им кажа — отвърна твърде самоуверено младият негър.
И като обърна коня.към работещите жени, сви ръце около устата и започна да вика:
— Ямбо, хе! Ямбо сана!
Като чуха този глас, заетите с окопаването на маниоката жени скочиха и застанаха като вкаменени, но това продължи само миг, след което те хвърлиха в паника мотики и кошници и с крясъци побягнаха към дърветата, всред които беше скрито селото.
Малките пътешественици се приближаваха бавно и спокойно. В гъсталака се разнесе вой от няколкостотин гласа, после настъпи тишина. Най-сетне тя беше прекъсната от глухия, но силен тътен на барабаните, който след това не заглъхна нито за миг.
Несъмнено това беше зов към воините за борба, защото изведнъж над триста души се измъкнаха от гъсталака. Всички се подредиха в дълга редица пред селището. Стас спря Кинг на около сто крачки и ги заоглежда. Слънцето огряваше стройните им тела, широките гърди и силни рамене. Те бяха въоръжени с лъкове и копия. На бедрата си носеха къси поли от калуна, а някои от маймунски кожи. Главите им бяха украсени с щраусови и папагалови пера или с големи перуки, одрани от главите на павиани. Изглеждаха войнствено и страшно, но стояха неподвижно в мълчание, защото учудването им направо беше безгранично и угаси желанието им за бой. Всички очи бяха вперени в Кинг, в белия паланкин и в седналия на врата на слона бял човек.
Слонът не беше за тях непознато животно. Напротив, те живееха под непрекъснатото насилие на слоновете, чиито стада унищожаваха нощем нивите с маниока, банановите плантации и палмите дум. Понеже копията и стрелите не можеха да пробият кожата на слоновете, нещастните негри се бореха срещу вредителите с огън, с крясъци, които имитираха гласа на петлите, чрез копаене на ями и устройване на капани от стъбла на дървета. Но никой не беше видял слонът да се превърне в роб на човека и да му позволи да го язди и никой не можеше дори да си представи подобно нещо. Ето защо картината, която виждаха пред себе си, до такава степен надхвърляше разума и въображението им, че сами не знаеха какво трябва да правят: да се бият или да бягат накъдето им видят очите, та макар всичко да оставят на произвола на съдбата.
И така, те само си шепнеха в ужас и тревога:
— Ах, майко! Какви същества идват при нас и какво ли ще ни сполети от техните ръце?
Тогава Кали се приближи към тях на един хвърлей с копието, изправи се на стремената и започна да вика:
— Хора, хора, слушайте гласа на Кали, сина на Фумба, могъщия крал на Вахима край бреговете на БасаНарок, хей, слушайте, слушайте, и ако разбирате неговия език, внимавайте във всяка негова дума!
— Разбираме — прозвуча отговорът от триста уста.
— Нека излезе вашият крал, нека си каже името и нека отвори уши и уста, за да чува по-добре!
— M’Pya! M’Pya! — започнаха да викат многобройни гласове.
M’Pya излезе пред редицата, но не повече от три крачки. Той беше вече стар негър, висок и с много развито тяло, но изглежда нямаше излишна смелост, защото коленете му трепереха толкова силно, че трябваше да забие острието на копието в земята и да се опре на него, за да се задържи на краката си.