Следвайки примера му, другите войници също забиха копията в земята в знак, че искат да изслушат спокойно думите на пришълеца.
А Кали още повече повиши глас:
— M’Pya и вие, хора на M’Pya! Чухте, че ви говори синът на краля на Вахима, чиито крави покриват така гъсто планините около БасаНарок, както мравките покриват тялото на убитата жирафа. А какво казва Кали, синът на краля на Вахима? Ето, той ви съобщава голямата и щастлива новина, че във вашето село пристигна добрият Мзиму.
След това извика още по-силно:
— Да. Добрият Мзиму! О-о-о!
По тишината, която настъпи, можеше да се съди какво огромно впечатление бяха направили думите на Кали. Редицата на воините се залюля, защото едни, подтиквани от любопитство, пристъпиха няколко крачки напред, други се отдръпнаха разтревожени. M’Pya се подпря с две ръце върху копието и известно време цареше глуха тишина.
Едва след малко сред тишината се понесе шепот и започнаха да се повтарят откъслечни думи: „Мзиму!“, „Мзиму!“ и тук-таме се обадиха възгласи: „Янциг, янциг!“ — които изразяваха едновременно и почит, и поздравление.
Но гласът на Кали отново надделя над шепота и възгласите:
— Гледайте и се радвайте! Ето добрият Мзиму седи там, в бялата колибка върху гърба на огромния слон, а огромният слон го слуша, както роб слуша господаря си и както дете майка си,. Нито вашите бащи, нито вие сте видели подобно нещо…
— Не сме видели! Янциг, янциг! …
И очите на всички воини се обърнаха към „колибката“, т. е. към баланкина.
А Кали, който през време на религиозните лекции на планината „Линде“ беше научил, че вярата може да премести планини, беше дълбоко убеден, че молитвата на бялата бейби всичко може да изтръгне от бога и продължи по-нататък да разказва с най-голяма искреност за „добрия Мзиму“.
— Слушайте! Слушайте! Добрият Мзиму пътува на слон към страната, където слънцето зад планините се издига от водата. Там добрият Мзиму ще каже на великия дух да ви прати облаци, а през време на сушата облаците ще поливат с дъжд вашето просо, вашата маниока, вашите банани и тревите в джунглата, за да имате много храна и вашите крави да имат хубава паша, за да дават гъсто и мазно мляко. Хей, хора, искате ли много храна и мляко?
— Хе! Искаме, искаме!
— И добрият Мзиму ще каже на великия дух да ви изпрати вятър, който ще отвее от селото ви болестта, която превръща тялото в медена пита. Хей, хора, искате ли да я отвее?
— Хе! Нека я отвее!
— … И по молба на добрия Мзиму великият дух ще ви пази от нападения и робство, от бедност по нивите ви … и от лъва, и от пантерата, и от змията, и от скакалците…
— Нека така направи …
— А сега чуйте още и вижте кой седи пред колибката между ушите на страшния слон. Ето там седи бвана кубва — белият господар — велик и силен, от когото се бои слонът…
— Хе!
— … Който държи в ръцете си гръм и убива с него лошите хора…
— Хе!
— … Който убива лъвове…
— Хе!
— … Който пуска огнени змии …
— Хе!
— … Който троши скалите…
— Хе!
— … Който обаче няма да ви стори нищо лошо, ако почетете добрия Мзиму!
— Янциг! Янциг!
— И ако му донесете сухо бананово брашно, кокоши яйца, прясно мляко и мед.
— Янциг! Янциг!
— Приближете се тогава и паднете по очи пред добрия Мзиму.
M’Pya и воините му се размърдаха и като не преставаха да „янцикат“ нито за миг, придвижиха се около петнайсетина крачки напред, но се приближаваха предпазливо, защото и суеверният страх от Мзиму и простият страх от слона възпираха крачките им. Видът на Саба ги изплаши още веднъж,сметнаха го за „вобо“, т. е. за големия жълтеникав леопард, който се среща по онези местности и в Южна Абисиния и от който местните жители се страхуват повече, отколкото от лъва, защото той предпочита човешкото месо пред всяко друго и с невиждана дързост напада дори въоръжени мъже. Но като видяха, че малкото негърче с изпъкнало коремче държи страшния вобо за ремъка, те се поуспокоиха. А представата им за мощта на „добрия Мзиму“, както и на белия господар, нарасна, още повече и, поглеждайки ту слона, ту Саба, те шепнеха помежду си: „Щом като са омагьосали дори вобо, тогава кой на този свят би могъл да им се опре?“ Ала най-тържественият миг настъпи едва когато Стас се обърна към Нели, поклони се ниско, след това откри . завеските на паланкина и пред очите на събралите се се показа „добрият Мзиму“. M’Pya и всички воини паднаха по очи и телата им образуваха дълга жива пътека. Никой не смееше да се помръдне, а още по-силна тревога овладя всички сърца, защото Кинг, може би по заповед на Стас или пък по свое желание, вдигна нагоре хобот и изрева мощно, а по неговия пример се обади с най-гърления си бас, какъвто можеше да изтръгне, и Саба. Тогава от всички гърди се отрони като умолителен стон: „Ака! Ака! Ака!“ — и това продължи, докато Кали не заговори отново.