О, M’Pya и вие, деца на M’Pya! Отдадохте почит на добрия Мзиму, сега станете, гледайте и наситете очите си с него, защото, Който .стори това, над него ще цари благословията на великия дух. Изпъдете също така страха от гърдите и своите кореми и знайте, че там, където пребивава добрият Мзиму, не може да се пролива човешка кръв.
При тези думи и особено след твърдението, че пред „добрия Мзиму“ никой не може да бъде докоснат от смъртта, M’Pya се изправи, а след него и другите воини и започнаха да гледат плахо, но жадно добродушното божество. И ако Кали ги беше запитал втори път биха си признали, че нито бащите им, нито те са виждали подобно нещо. Защото очите им бяха свикнали с уродливите фигурки на божествата, направени от дърво и от мъхести кокосови орехи, а сега върху гърба на слона седеше светло божество, кротко, сладко и усмихнато, което приличаше на бяло птиче и същевременно на бяло цвете. Затова страхът им премина, гърдите им си отдъхнаха свободно, дебелите бърни започнаха да се усмихват, а ръцете неволно да се протягат към очарователното създание.
— О, янциг! Янциг? Янциг!
А Стас, който обръщаше най-зорко внимание на всичко, забеляза, че след последните думи на Кали един негър с островърха шапка от плъхови кожи веднага се измъкна от редицата и пълзейки като змия в тревата, се насочи към отделна колиба, която се намираше встрани, извън оградата, но бе заобиколена също с високи колове, обвити от пълзящи растения.
В това време по нареждане на Стас „добрият Мзиму“, твърде много объркан от ролята си на божество, протегна ръка и започна да поздравява негрите. Черните воини следяха с радост в очи всички движения на малката ръка, дълбоко вярвайки, че в тях има могъщи . магии, които ще ги закрилят и предпазят от много злини. Някои се биеха по гърдите и бедрата и говореха:
„О, майчице! Сега ще ни бъде добре — на нас и на нашите крави!“ Вече напълно успокоен, M’Pya се приближи до слона, още веднъж удари чело о земята пред „добрия Мзиму“, след това се поклони на Стас и се обади както едва-едва:
— Велики господарю, който водиш със слона бялото, божество, желаеш ли да изядеш парченце от M’Pya и ще се съгласиш ли M’Pya да изяде парченце от тебе, за да станем братя, между които няма да има лъжа и измама?
Кали преведе веднага думите му, но като видя по израза на лицето на Стас, че няма никакво желание да изяде „парченце“ от M’Pya, обърна се към стария негър и рече:
— О, M’Pya, наистина ли мислиш, че белият господар, толкова могъщ, от който се бои слонът, който държи в ръцете си гръм, който убива лъвове, комуто върти опашка вобо, който пуска огнени змии и троши скали, може да се побратимява с какъвто и да е крал? Помисли си, о, M’Pya, дали великият дух няма да те накаже заради дързостта ти и дали няма да ти бъде достатъчна славата, ако изядеш парченце месо от Кали, сина на Фумба, владетеля на Вахима, и ако Кали, синът на Фумба, изяде парченце от тебе?
— Не си ли роб? — попита M’Pya.
— Великият господар не е отвлякъл Кали, нито го е купил само му е спасил живота, затова Кали води добрия Мзиму и господаря към страната на Вахима, та Вахима и Фумба да им отдадат почит и ги отрупат с дарове.
— Да бъде така, както казваш, нека M’Pya изяде парченце от Кали, а Кали парченце от M’Pya.
— Да бъде! — повториха воините.
— Къде е магьосникът? — попита кралят.
— Къде е магьосникът? Къде е магьосникът? Къде е Камба? — заобаждаха се множество гласове.
Тогава се случи нещо, което можеше изцяло да промени развоя на събитията, да размъти приятелските отношения и да превърне негрите във врагове на новодошлите гости, в намиращата се настрана и оградена с отделен плет колиба се разнесе адски шум. Беше нещо като лъвски рев, като гръм, като удари на тъпан, като скимтене на хиена, вълчи вой и като ужасно скърцане на ръждясали железни панти. Като чу тези ужасни гласове, Кинг започна да реве, Саба да лае, магарето, на което седеше Насибу, също да реве. Воините скочиха като опарени и измъкнаха копията си от земята. Настъпи объркване. До ушите на Стас стигнаха тревожни викове: „Нашият Мзиму! Нашият Мзиму!“ Почитта и уважението, с което гледаха към пришълците, изчезнаха за един миг. Очите на диваците започнаха да стрелкат подозрителни и враждебни погледи. Сред тълпата взе да се надига заплашителен шепот, а страшният шум в самотната колиба се увеличаваше все повече.