Но Нели беше толкова сигурна в него, че се надигна на пръсти и му прошепна на ухото по навик само две думи: „Няма да ме оставиш…“, след това започна да подскача от радост, като казваше, че щом негрите са толкова добри, цялото им пътуване до океана ще премине леко и бързо. Това ставаше пред палатката, пред очите на множеството и старият M’Pya, като видя подскачащия „Мзиму“, веднага започна също да подскача колкото можеше нависоко с кривите си крака, убеден, че по този начин изразява вярата Си в божеството. Примера му последваха министрите и заподскачаха, след тях воините, след тях жените и децата — с една дума цялото село скача известно време, сякаш всички се бяха побъркали. Примерът, даден от „божеството“, така развесели Стас, че той се превиваше от смях. Обаче през нощта направи една действителна и трайна услуга на набожния крал и неговите поданици: когато слоновете нападнаха банановите плантации, той излезе насреща им с Кинг и пусна, сред стадото няколко ракети. Паниката, която предизвикаха „огнените змии“, надмина дори и неговите очаквания. Подлудели и изплашени, огромните животни изпълниха с рев и трясък цялата джунгла и бягайки заслепени, блъскаха се й се събаряха помежду си. Грамадният Кинг преследваше бягащите си събратя с необикновена ярост, без да пести ударите с хобота и с бивните си. След такава нощ сигурно дълго време никакъв слон нямаше да се появи в банановите и палмовите плантации в селото на стария M’Pya.
Затова в селото цареше голяма радост и негрите прекараха цялата нощ в танци, в пиене на просено пиво и палмово вино. А Кали научи от тях много важни неща, защото се оказа, че някои бяха чували за някаква голяма вода, намираща се на изток и заобиколена от планини. За Стас това беше признак, че езерото, за което не бе учил в географията, наистина съществува, и друго — че като вървят на изток, както бяха избрали, най-после ще стигнат до племето Вахима. Поради това, че езикът на Меа и Кали почти не се различаваше от езика на M’Pya, той стигна до убеждението, че названието „Вахима“ сигурно е някакво местно наименование на хората, които живеят край бреговете на БасаНарок и принадлежат към голямото племе Шилюк, което започва от Нил и се простира неизвестно докъде на изток1.
XXXIX
Цялото население изпрати надалеч „добрия Мзиму“ и се раздели с него със сълзи на очи, като го молеше упорито да благоволи някой ден да дойде още веднъж при M’ Pay. да не забравя хората му. Стас се подвоуми известно време
——
1 Тези местности не са били още познати по времето на Махди. — Б. а.
дали да посочи на негрите прулома, където беше укрил вещите и запасите, останали от Линде, които не бе успял да вземе поради липса на носачи, ала си помисли, че притежанието на такива богатства може да породи между тях завист и несъгласие, да пробуди алчност и наруши спокойствието на живота им, затова се отказа от намерението си, но пък застреля един голям бивол и им остави месото за прощален пир. Видът на такова голямо количество „ниама“ наистина ги зарадва.
През следващите три дни керванът отново вървеше през безлюдни земи. Дните бяха горещи, а нощите, поради високото разположение на терена, толкова студени, че Стас каза на Меа да покрива Нели с две одеяла. Сега често минаваха през планински пруломи, понякога голи и скалисти, а понякога покрити с такава гъста растителност, че беше трудно да си пробиват път през нея. По бреговете на пруломите виждаха големи маймуни, а от време на време лъвове и пантери, които се укриваха в скалните пещери. По молба на Кали Стас уби една пантера, в чиято кожа черното момче се облече, за да могат негрите веднага да познаят, че имат работа с личност от кралска кръв.
Отвъд пруломите на високата равнина отново започнаха да се срещат негърски села. Някои бяха разположени близо едно до друго, някои на един ден път разстояние. Всички бяха оградени с високи плетове, за да се предпазят от лъвовете, и така обрасли с виещи се растения, че дори отблизо изглеждаха като горички от девствения лес. Едва по издигащия се сред тях дим можеше да се забележи, че там живеят хора. Навсякъде посрещаха кервана както в селото на M’Pya, т. е. най-напред с тревога и недоверие, след това с изненада, възхищение и почит. Случи се само веднъж при вида на слона, Саба, конете и белите хора, цялото село да избяга в близката гора, та нямаше с кого да разговарят. Нито едно копие обаче не беше насочено срещу пътешествениците. Защото докато мохамеданството не изпълни душите на негрите с ненавист и жестокост към неверните, те бяха предимно плахи и добродушни: Най-често ставаше така, че Кали изяждаше „парченце“ от местния крал, местният крал „парченце“ от Кали, след което отношенията ставаха най-приятелски, а на „добрия Мзиму“ засвидетелствуваха уважението и благопочитанието си под формата на кокоши яйца и мед, добиван от дървени кошери, привързани с палмови върви по клоните на високите дървета. Преди всичко „великият господар“, владетелят на слона, на гръмотевиците и огнените светкавици, пораждаше страх, който обаче скоро се превръщаше в благодарност, защото се убеждаваха, че щедростта му е равна на могъществото му. Там, където селата бяха разположени наблизо едно до друго, пристигането на необикновените гости се оповестяваше чрез биенето на тъпани, тъй като чрез тъпана негрите умеят да изразят всичко. А имаше случаи цялото население да ги посреща, предварително настроено най-приятелски.