Гърмът от изстрела, викът на Нели и краткият дрезгав рев прозвучаха в същия миг. Стас скочи към Нели и като я прикри с тялото си, отново се прицели в хищника.
Ала вторият изстрел се оказа напълно излишен, защото опасната котка се бе проснала и лежеше като дрипа със заровен в земята нос, със забити в тревата нокти, почти не подвижна. Разпръсналият се куршум беше разбил цялата тилна част на главата й заедно с прешлените на врата. Над очите й се белееха разкъсаните мозъчни гънки.
А малкият ловец й Нели стояха известно време неподвижни, поглеждайки ту себе си, ту убитото животно, без да могат дума да проговорят. Но след това стана нещо странно. Същият Стас, който само преди миг би учудил със самообладанието и спокойствието си най-ловките стрелци в света, изведнъж пребледня, краката му започнаха да треперят, от очите му потекоха сълзи, след което хвана главата си с ръце и започна да повтаря:
— Ах, Нели, Нели! Ако не се бях върнал!…
И го обзе такъв ужас, такова закъсняло отчаяние, че всеки нерв трепереше в него, сякаш го беше хванала треска. След невижданото напрежение на волята и на всички сили на душата и тялото, за него настъпи момент на слабост и облекчение. Пред очите му се появи фигурата на страшния звяр — легнал с кървава муцуна в някаква тъмна пещера и разкъсва тялото на Нели. Нали това можеше да се случи и щеше да се случи, ако не се беше върнал! Една минута, една секунда още — и щеше да бъде късно. От тази мисъл просто не можеше да се отърве.
И всичко приключи така, че след като Нели се овладя от ужаса, трябваше да го успокоява. Малкото добродушно същество уви ръце около шията му и плачейки също, започна високо да му говори, сякаш искаше да го събуди от сън:
— Сташек! Сташек! Нищо ми няма! Виж, че ми няма нищо, Сташек! Сташек!
Но той се овладя и се успокои чак след много време. Веднага след това дойде Кали, който беше чул изстрела близо до бивака — и понеже знаеше, че „бвана кубва“ никога не стреля напразно, доведе и коня, за да вдигне дивеча. Младият, негър погледна убитото животно и изведнъж, се дръпна назад, а лицето му в миг придоби пепеляв цвят:
— Вобо! — извика той.
Едва сега децата се приближиха до изстиващия вече труп. Досега Стас не знаеше какъв хищник всъщност беше покосен от изстрела му. На момчето му се струваше на пръв поглед, че това е изключително голям сервал1, но след по-внимателния оглед видя, че греши, защото убитото животно надхвърляше размерите дори на леопарда. Неговата белезникава кожа беше осеяна с кестеняви ивици, но главата му беше по-тясна от тази на леопарда, по което приличаше много на вълк; краката му бяха по-високи, лапите — по-широки, очите грамадни. Куршумът беше избил навън едното от тях, другото още гледаше децата бездънно, неподвижно и страшно. Стас стигна до убеждението, че това е някакъв вид пантера, за която „зоологията също така не знаеше нищо, както и географията за езерото БасаНарок“.
Кали все още гледаше проснатото животно с неописуем страх и повтаряше с тих глас, сякаш се страхуваше да не го събуди:
— Вобо … Велики господар убива вобо.
——
1 Сив звяр, голям колкото рис, от семейството на котките. — Б. а.
Но Стас се обърна към момичето, положи длани върху главата му, като че ли да се убеди напълно, че вобо не го бе отвлякъл, след това каза:
— Виждаш ли, Нели, че дори и да си напълно голяма, из джунглата не можеш да ходиш сама.
— Истина е, Стас — отвърна със съкрушен израз на лицето си Нели. — Но с тебе и с Кинг мога, нали?
— Кажи как стана това? Чу ли го как се приближаваше?
— Не … Само от цветята излетя голяма златиста муха, обърнах се към нея и го видях да се измъква от клисурата.
— И какво?
— Спря се и започна да ме гледа.
— Дълго ли гледа?
— Дълго, Стас. Едва когато изпуснах цветята и се закрих с ръце от него, взе да пълзи към мен …
На Стас му дойде на ум, че ако Нели беше негърка, веднага щеше да бъде отвлечена, и че спасението си дължеше и на учудването на хищника, който виждайки за пръв път непознато нему същество, най-напред се бе поколебал какво да стори.
И отново по тялото на момчето полазиха тръпки.
— Слава богу! Слава богу, че се върнах! … След това продължи да пита: