— Какво си мислеше в този миг?
— Исках да те извикам и … не можех … но …
— Какво?
— Но си мислех, че ти ще ме защитиш … Сама не зная … Като каза това, тя отново го прегърна през шията, а тоя започна да милва косите й:
— Вече не се ли страхуваш?
— Не.
— Малкият ми „Мзиму“! Моят „Мзиму“! Виждаш ли какво нещо е Африка?
— Да, но ти ще убиеш всеки гаден звяр.
— Ще го убия.
Двамата отново заоглеждаха хищника. Стас искаше да вземе за спомен кожата му и каза на Кали да я одере, но негърът се опасяваше да не би от клисурата да излезе при него друг вобо и помоли да не го оставят сам, а на въпроса — наистина ли се страхува повече от вобо, отколкото от лъва, каза:
— Лъв реве нощем и не прескочи плет, а вобо прескочи в бял ден и убие много негри посред село, после отвлече един и изяде. От вобо не запази копие, нито лък, а само магия, защото вобо не се убива.
— Глупости! — каза Стас. — Виж този, не е ли убит както трябва?
— Белият господар убие вобо, черен човек не убие! отвърна Кали.
Накрая вързаха грамадната котка за коня и той я завлече: в бивака. Ала Стас не успя да запази кожата й, защото Кинг, изглежда, се беше досетил, че вобо е искал да му отвлече приятелчето и бе обхванат от страшен бяс, който дори заповедите на Стас не възпряха. Като грабна с хобота си убитото животно, той на два пъти го подхвърли нагоре, след това започна да го удря о дървото, а накрая го смачка с крака и го направи на някаква безформена маса, която приличаше на топка мармелад. Стас успя да спаси само челюстите, които с останалата част от главата постави на пътя на мравките, а те само за един час ги изчистиха идеално, без да оставят по тях нито следа от месо или кръв.
XL
След четири дни Стас се спря за по-дълга почивка на едно възвишение, което приличаше на планината „Линде“, но бе по-малко и по-тясно от нея. Същата вечер след .люта борба Саба удуши грамаден самец павиан, като го нападна в момент, когато си играеше с парчета от хвърчило — второто по ред от онези, които децата пускаха, преди да тръгнат към океана. Възползувайки се от престоя, Стас и Нели решиха да лепят нови и нови хвърчила, но да ги пускат само тогава, когато започне да духа силен мусон от запад на изток. Стас разчиташе на това, че ако поне едно попадне в европейски или арабски ръце, неминуемо ще предизвика необикновено внимание и ще стане причина за изпращането на специална експедиция за спасението им. Ето защо за по-голяма сигурност наред с английските и френските надписи, добавяше и арабски, което не му беше трудно, защото отлично знаеше арабски език.
След потеглянето от мястото на почивката Кали заяви, че сред планинската верига, която виждаха на изток, разпознава някои върхове, ограждащи голямата черна вода, или БасаНарок, макар и да не беше напълно сигурен, тъй като в зависимост от мястото, от което гледаха, планините придобиваха различни форми. След като минаха неголяма долина, обрасла с храсти кусо, която приличаше на розово езеро, попаднаха на колибата на самотни ловци. В нея имаше двама негри, от които единият ухапан от червей1 и болен. Ала и двамата бяха толкова диви и глупави, а отгоре на това и
——
1 J FHandria me.dinensis — тънък като конец червей, дълъг повече от метър. Неговото ухапване понякога поражда гангрена. — Б. а.
обзети от ужас от появата на неочакваните гости, тъй като бяха сигурни, че ще ги убият, та в първия момент нищо не можеше да се разбере от тях. Едва няколко резена от сушеното месо развързаха езика ма този, който беше не само болен, но и изгладнял, защото другарят му оскъдно му бе давал храна. От него разбраха, че на един ден път се намират свободни селца, управлявани от независими вождове, а след това, отвъд стръмната планина, започва земята на Фумба, която се простира на запад и юг от голямата вода. Като чу това, голяма тежест падна от плещите на Стас, а в душата му се вля нова надежда. Каквото и да става, вече почти бяха пред прага на страната на Вахима.
Естествено, трудно беше да се предположи как по-нататък ще протече пътуването, но момчето можеше все пак да очаква, че няма да бъде по-трудно, нито по-дълго от онзи ужасен път от бреговете на Нил, който все пак бе изминал благодарение на изключителната си находчивост и по време на който бе спасил Нели от гибел. Не се съмняваше, че благодарение на Кали Вахима ще ги приемат най-гостоприемно и ще им окажат всякаква помощ. Той вече беше опознал добре негрите, знаеше как да постъпва с тях и почти беше сигурен, че дори без Кали някак си би могъл да се споразумее с тях.
— Знаеш ли — каза той на Нели, — че от Фашода досега сме изминали повече от половината път, а през останалата част, която е още пред нас, може би ще срещнем много диви негри, но няма да срещнем вече дервиши.