— Аз предпочитам негрите — отвърна момичето.
— Да, докато минаваш сред тях за божество. От Фаюм ме отвлякоха заедно с момиче, което се казваше Нели, а то ще се върне като „Мзиму“. Ще кажа на татко и на господин Раулисън никога вече да не те наричат по друг начин.
Очите й започнаха да просветват и да се усмихват.
— Може би в Момбаса ще видим бащите си?
— Може би. Ако не беше войната край бреговете на БасаНарок, щяхме да стигнем по-бързо. Какво му е трябвало на Фумба да се заплита в тая работа!
Като каза това, той кимна на Кали:
— Кали, болният негър чул ли е нещо за войната?
— Чувал е. Голяма война, много голяма — Фумба със Самбуру.
— И какво ще стане? Как ще преминем през страната на Самбуру?
— Самбуру избяга от велики господар, от Кинг, от Кали.
— И от тебе ли?
— И от Кали, защото Кали има пушка, която гърми и убива.
Стас започна да мисли за участието, което трябваше да вземе в борбите между племената Вахкма и Самбуру и реши да подреди работата по такъв начин, че войната да не затрудни пътуването. Разбираше, че тяхното пристигане щеше да бъде съвсем неочаквано. И веднага ще осигури предимство на Фумба. Оставаше само да използува, както трябза очакваната победа.
В селата, за които споменаваше болният ловец, научиха нови вести за войната. Те бяха все по-секретни, но неблагоприятни за Фумба. Малките пътешественици разбраха, че той води отбранителна война и че под ръководството на своя крал Мамба Самбуру са заели значителна част от страната на Вахима и са плячкосали много крави. Разказваха, че войната кипи предимно в южната част на голямата вода, където върху висока и широка скала се намира голямата „бома“ на Фумба.
Тези вести силно разтревожиха Кали и той молеше Стас колкото може по-бързо да преминат през планината, която ги дели от районите, обхванати от пожарите на войната, като обещаваше, че ще намери път, по който да преведе не само конете, но и Кинг. Той вече се намираше в местности, които познаваше, добре, и сега с голяма сигурност различаваше познатите му от детските години върхове.
И все пак преходът не беше лесен .и ако не бе помощта на спечелените с дарове жители от последното село, щеше да се наложи да търсят друг път за Кинг. А те познаваха още по-добре от Кали пруломите, разположени отсам планината, и след два дни тежко пътуване, през което нощем ги измъчваха големи студове, най-после преведоха кервана благополучно до прохода, а от прохода към долината, разположена вече в страната на Вахима.
Сутринта Стас се спря за почивка в оградена с храсталаци пуста долина. Но Кали помоли да му разрешат да замине с кон на разузнаване към бащината си .бома, която се намираше на един ден път, и същата нощ продължи по-нататък. Стас и Нели го чакаха цяло денонощие с най-голямо вълнение и вече си мислеха, че е загинал или попаднал в ръцете на врага, когато най-после той се появи на отслабналия и плувнал в пяна кон, самият също изморен и толкова отчаян, че им беше жал да го гледат.
Веднага падна в краката на Стас — и замоли за спасение. — О, велики господарю — каза той, — Самбуру побеждава воини Фумба, убива много и разпръсва други, които не убил, а Фумба обкръжен в голяма бома на планина
——
1 Бома — както в Судан зериба . Може да бъде също така и крепост. — Б. а.
Боко. Фумба и негови воини няма какво яде в бома и загива, ако велики господар не убие Мамба и всички Самбуру заедно с Мамба.
Като се молеше така, Кали прегръщаше коленете на Стас, който сключи вежди и дълбоко се замисли какво трябва да направи, защото, както винаги и навсякъде, грижата му беше само за Нели.
— Къде са — попита най-сетне той — тези воини на Фумба, които Самбуру е разпръснал?
— Кали намерил и те пристигнат скоро. .
— Колко души са?
Младият негър мръдна над десетина пъти пръстите на двете си ръце и крака, но, изглежда, не можеше точно да определи броя им, поради това че не умееше да смята повече от десет и всяко по-голямо число за него представлява „венги“, т. е. мнозина.
— Тогава, ако пристигнат тук, застани начело и тръгни на помощ на баща си — каза Стас.
— Те боят се Самбуру и с Кали не тръгнат, но с велики господар тръгнат и убият венги, венги Самбуру. Стас отново се замисли.
— Не — каза най-после — аз не мога да взема бейби в боя, нито да я оставя сама, и за нищо на света няма да направя това.
Тогава Кали се изправи, кръстоса ръце и заповтаря често:
— Луела! Луела! Луела!
— Какво е това Луела? — попита Стас.
— Голяма бома за жени на Вахима и Самбуру — отвърна младият негър.