И той заразказва необикновени неща. Фумба и Мамба водели помежду си непрекъснати войни от дълги години. Унищожавали си един на друг плантациите, отвличали си добитъка. Но на южния бряг на езерото имало една местност, наречена Луела, където дори през време на най-ожесточените сражения Жените от двете племена се събирали на пазар при пълна безопасност. Това място било свято. Войната се водела само между мъжете, но никакви поражения, нито победи не оказвали влияние върху съдбата на жените, които в Луела, зад глинената ограда, обкръжаваща обширния пазар, намирали пълно и безопасно убежище. Много от тях се укривали там през време на разприте заедно с децата и добитъка. Други идвали дори от далечни села и носели пушено месо, фасул, просо, маниока и различни други храни. На воините не било позволено да водят битки на такова разстояние от Луела, на каквото достига пеенето на петел. Не им било позволено също така да преминават глинения вал, който ограждал пазара. Имали право само да застават пред вала и тогава жените им подавали хранителни продукти, завързани на дълги бамбукови пръти. Този обичай бил вечен и нямало случай някой да го наруши — от която и да било страна. Победителите винаги се стараели да пресекат пътя на победените към Луела и да не им позволят да се приближат до святото място на разстояние по-малко от пеенето на петел.
— О, велики господарю — Кали отново прегърна коленете на Стас, — велики господар отведе бейби в Луела, а сам вземе Кинг, вземе Кали, вземе пушка, вземе огнени змии и победи злите Самбуру.
Стас повярва в разказа на младия негър, защото и преди това беше чувал, че в много местности на Африка войната не засяга жените. Помнеше как някога в Порт Саид един млад немски мисионер му разказваше, че в околностите на огромната планина Килиманджаро крайно войнственото племе Масаи1 свято пази този обичай, според който жените на воюващите страни ходят напълно свободно на определеното тържище и никога не биват нападани. Съществуването на този обичай край бреговете на БасаНарок зарадва, много Стас, защото можеше да бъде сигурен, че никаква опасност, свързана с войната, не заплашва Нели. Затова имаше намерение незабавно да потегли с момичето за Луела, още повече, че преди завършването на войната дори не можеше да се помисли за по-нататъшно пътуване, тъй като за него бе нужна помощта, не само на Вахима, но и на Самбуру.
Свикнал бързо да решава, той вече знаеше как да постъпи. Ще освободи Фумба, ще победи Самбуру, но няма да позволи на Вахима да вземе твърде кърваво възмездие, а след това ще въдвори спокойствие и ще помири воюващите — и тази мярка му се стори необходима не само за него, но преди всичко най-полезна за самите негри. „Така трябва да бъде и така ще стане!“ — каза си Стас и за да зарадва младия негър, когото съжаляваше, заяви, че не му отказва помощта си.
— Колко е далеч оттук до Луела? — попита той. — Половин ден път.
— Слушай какво: веднага ще заведем там бейби, след това ще отида с Кинг да пропъдя Самбуру от бомата на твоя баща. Ти ще дойдеш с мен и ще се биеш срещу тях.
— Кали ги убива с пушка! .
И като мина изведнъж от отчаянието си в радостно настроение, той започна да скача, да се смее и да благодари на Стас с такава разпаленост, сякаш вече бяха победители. Но избликът на благодарности и веселие бе прекъснат от пристигането на воините, които Кали беше събрал при своето
——
1 Автентично. — Б. а.
разузнавателно. пътешествие и на които бе заповядал да се явят пред лика на белия господар. Те бяха около триста души, въоръжени с щитове от хипопотамова кожа, с копия, лъкове и ножове. Главите им бяха украсени с пера, с гриви от павиани и с папрати. При вида ма слона, който служи на човека, при вида на бялото лице, Саба и конете, те бяха обзети от голям страх, както и преди негрите от селата, през които беше минал керванът. Но Кали ги беше предупредил, че ще видят „добрия Мзиму“ и могъщия господар, който „убива лъвове, който убил вобо, от който се бои слон, който троши скалите, пуска «огнени змии»“ и т.н. — затова вместо да бягат, те застанаха мълчаливо в дълга редица, изпълнени с възхищение, проблясвайки само с бялото на очите си, колебаейки се дали да коленичат,или да паднат по очи, но същевременно и изпълнени с вяра, че ако тези необикновени същества пожелаят да им помогнат, незабавно ще спрат победите на Самбуру. Стас мина на слона край редицата като същински вожд, който прави преглед на войските, след това нареди на Кали да им повтори неговото обещание, че ще освободи Фумба, и заповяда да тръгнат за Луела.
Кали замина напред с няколко воини да предупреди събраните жени от двете племена, че ще имат неизразимото и небивало щастие да видят „добрия Мзиму“, който ще пристигне на слон. Случката беше толкова необикновена, че дори жените от Вахима, които познаха в Кали изчезналия престолонаследник, смятаха, че младият кралски син се шегува с тях и се учудваха на желанието му да се шегува в такива тежки за цялото племе и за Фумба времена. Ала когато след няколко часа видяха да се приближава към валовете грамаден слон, а върху него — бял паланкин, те бяха обзети от луда радост и приеха „добрия Мзиму“ с викове и такъв вой, че Стас най-напред сметна тези гласове за изблик на ненавист, още повече че с невижданата си грозота тези негърки приличаха на вещици.