Стас не подгони страшния Кинг в боя, позволи му само да реве за още по-голям ужас на неприятелите. Сам не гръмна нито веднъж с щуцера си срещу самбурите, първо, защото беше обещал на малката Нели, когато напускаше Луела, че няма да убие никого, и, второ, защото нямаше желание да убива хора, които нито на него, нито на Нели са направили нещо лошо. Беше достатъчно, че гарантира на воините от Вахима победа и освободи обкръжения в голямата бома Фумба. Ето защо, когато след малко Кали дотича с вестта за окончателната победа, той му заповяда да спрат битката, която още кипеше сред гъсталаците и скалните бездни и която упоритостта на стария Фумба все още продължаваше.
Докато Кали успя обаче да ги усмири, настъпи денят. Слънцето, както обикновено става между тропиците, бързо се изтърколи зад планините и заля с ясна светлина бойното поле, на което лежаха над двеста трупа на самбурм, изпонамушени с копията или пребити с тоягите. След известно време, когато най-после битката престана и само радостният крясък на воините от Вахима нарушаваше утрината тишина, отново се появи Кали, но с такова мрачно и печално лице, та още отдалеч можеше да се познае, че го е сполетяло някакво нещастие.
Той застана пред Стас, започна да се удря с юмруци по главата и жално да вика:
— О, велики господарю — Фумба куфа! Фумба куфа!1
— Убит? — повтори Стас.
Кали разказа какво се беше случило .и от думите му се изясни, че причината за станалото е било само упорството на Фумба, тъй като се опитал да доубие двама самбури, когато вече битката била спряла и от единия от тях получил удар с копие.
За един миг вестта се разнесе между всички воини от Вахима и около Кали се събра цяла тълпа. След малко шестима воини донесоха на копията си стария крал, който не беше убит, но тежко ранен и желаеше преди смъртта си да види могъщия господар върху слона, истинския победител на Самбуру.
Безкрайното му възхищение се бореше с мрака, с който смъртта покриваше очите му, а бледите му и разтегнати от пелеле бърни шепнеха тихо: — Янциг! Янциг!…
Но веднага след това главата му увисна назад, устата му се разтвори широко и той издъхна.
Кали го обичаше и се хвърли разплакан върху гърдите му. Едни измежду воините започнаха да се удрят по главите, други да провъзгласяват Кали за крал и да „янцикат“ в негова чест. Някои паднаха по очи пред младия владетел. Не се обади нито един глас против, защото властвуването се падаше на Кали не само по право, като най-голям син на Фумба, но и като победител.
А в това време в колибите на магьосниците в бомата на връх планината се обадиха дивите крясъци на злия „Мзиму“, същите каквито Стас беше чул в първото негърско село, но този път те бяха насочени не срещу него, а искаха смъртта на пленниците заради убийството на Фумба. Тъпаните започнаха да гърмят. Воините се подредиха в дълга върволица, по трима в колона и започнаха боен танц около Стас, Кали и тялото на Фумба.
——
1 Фумба е убит! — Б. пр.
— Оа, оа, ях! — повтаряха всички гласове; главите се поклащаха с еднообразни движения надясно и наляво, проблясваше бялото на очите им, а остриетата на копията проблясваха на утринното слънце.
Кали се изправи, обърна се към Стас и рече:
— Велики господар доведе в бома бейби и живее в колиба на Фумба. Кали бъде крал на Вахима, а велики господар, крал на Кали.
Стас поклати глава в знак на съгласие, но остана тук още няколко часа, защото и на него, и на Кинг се полагаше почивка.
Тръгна едва привечер. През време на неговото отсъствие телата на загиналите бяха събрани и хвърлени в дълбоката пропаст наблизо, над която веднага започнаха да се вият цели ята лешояди; магьосниците извършиха приготовления за погребението на Фумба, а Кали пое властта като единствен владетел наживота и смъртта на всичките си поданици.