— Знаеш ли кой е Кали? — попита Стас момичето.
Нели го погледна учудено.
— Твой бой.
— А-ха, бой! Кали сега е крал на племето Вахима. Тази новина зарадва много Нели. Внезапната промяна, благодарение на която бившият роб на жестокия Гебхър, а след това покорен слуга на Стас, бе станал крал, к се стори нещо необикновено и същевременно много забавно.
Но забележката на Линде, че негрите са като децата, които не са способни да запаметят това, което е било вчера, по отношение на Кали не се потвърди, защото щом Стас и Нели стигнаха в подножието на планината Боко, той ги посрещна с обикновените признаци на покорство и радост и повтори думите, които вече бе казал преди това:
— Кали бъде крал на Вахима, а велики господар крал на Кали.
И ги обкръжи с почти божествена почит, като особено се кланяше пред цялото население на Нели, защото знаеше от опит, придобит през време на пътуването, че великият господар се грижеше повече за малката бейби, отколкото за себе си.
Той ги въведе тържествено в престолната бома на върха и им остави на разположение колибата на Фумба, която приличаше на голям плевник, разделен на няколко стаи. На жените от Вахима, които пристигнаха заедно с тях от Луела и които не се бяха нагледали достатъчно на „добрия Мзиму“, поръча да поставят в първата стая гърнета с мед и кисело мляко, а когато разбра че бейби изморена от пътя, е заспала, заповяда на всички жители да пазят тишина, защото в противен случай за наказание ще реже езици. Но той бе решил да почете гостите още по-тържествено и за тази цел, когато след кратка почивка Стас излезе от помещението, приближи се до него и като се поклони каза:
— Утре Кали заповяда погребат Фумба и заколят за Фумба й за Кали толкова пленници, колкото пръсти имат двамата на ръцете, но за бейби и за великия господар Кали заповяда заколят Фару, син на Мамба, и венги, венги самбури, които Вахима хванали.
Стас навъси вежди и се вгледа със стоманените си очи в очите на Кали, а след това отвърна:
— Забранявам ти да правиш това!
— Господарю — каза с колеблив глас младият негър, — Вахима винаги коли пленници. Старият крал умре — колят, млад крал се възкачва — колят. Ако Кали не заповяда да колят, Вахима помисли, че Кали не крал.
Стас го гледаше все по-сурово.
— Е и какво? — попита той. — Ти нищо ли не научи на планината „Линде“ и не си ли християнин?
— Християнин съм, велики господарю.
Тогава послушай ме! Вахима имат черни мозъци, но твоят мозък трябва да бъде бял. Ти, след като си станал крал, трябва да ги просветиш и да ги научиш това, което научи сам от мен и от бейби . Те са като чакали и като хиени — направи ги хора. Кажи им, че пленниците не бива да се колят, защото за кръвта на беззащитните наказва великият дух, на който се молим и аз, и бейби. Белите не убиват робите, а ти искаш да бъдеш по-лош към тях, отколкото беше към тебе Гебхър — ти, християнино! Засрами се, Кали, смени старите противни обичаи на Вахима с добри, а затова ще те благослови бог и бейби няма да каже, че Кали е див, глупав и лош негър.
Ужасен рев в колибите на магьосниците заглуши думите му. Стас махна с ръка и продължи:
— Чувам, че вашият зъл „Мзиму“ иска кръвта и главите на робите. Но нали ти знаеш какво представлява това и няма да се изплашиш. Ето какво ще ти кажа: вземи бамбукова пръчка, иди в колибите и бий по гърба на магьосниците дотогава, докато започнат да реват по-силно от тъпаните си. А тъпаните изхвърли насред бомата, та всички Вахима да видят и разберат как ги лъжат тези негодници. Кажи също така на твоите глупави сънародници това, което сам заяви на хората на M’Pya; че там, където е „добрият Мзиму“, не може да се пролива човешка кръв.
Думите на Стас, изглежда, убедиха младия крал, защото той погледна малко по-смело и рече:
— Кали избие, ах, избие магьосници, изхвърли тъпани и каже на Вахима, че там, където е добрият Мзиму, не трябва никого да убива. Но какво да направи Кали с Фару и самбурите, които убили Фумба?
Стас предварително беше обмислил всичко и само чакаше този въпрос, та веднага му отговори:
— Твоят баща загина и неговият баща загина. Значи — глава за глава. Ще сключиш с младия Фару кръвно примирие, след което Вахима и Самбуру ще живеят в съгласие, спокойно ще отглеждат маниока и ще ловуват. Ти ще разкажеш на Фару за великия дух, който е баща на всички, бели и черни хора, а Фару ще те обича като брат.
— Кали има сега бял мозък! — отвърна младият негър. С това разговорът приключи. Скоро отново се чуха диви крясъци, но вече не на злия „Мзиму“, а на двамата магьосници, които Кали налагаше с все сила. Жените, които бяха наобиколили долу в тесен кръг Кинг, притйчаха на един дъх горе, за да видят какво става, но бързо се убедиха със собствените си очи и от признанията на магьосниците, че злият „Мзиму“, от който трепереха досега; е само издълбан дънер с опъната отгоре кожа от маймуна.