Когато съобщиха на младия Фару, че не само няма да му смажат главата в чест на „добрия Мзиму“ и на великия господар, но че Кали ще изяде „парченце“, от него, а той „парченце“ от Кали, не искаше да вярва на ушите си, ала като разбра след това на кого дължи живота си, легна по очи: на земята пред входа на колибата на Фумба и лежа, докато Нели излезе при него и му каза да стане. Тогава той хвана с черните си длани нейното малко краче и го постави на главата си в знак на готовност да й бъде роб за цял живот.
Жителите на племето Вахима се чудеха много на заповедите на младия крал, но присъствието на непознатите гости, които смятаха за най-могъщите магьосници в света, беше причина никой да не посмее да се възпротиви. Старите не бяха обаче доволни от новите обичаи, а двамата магьосници, като разбраха, че добрите времена са свършили за тях завинаги, се заклеха жестоко да си отмъстят на краля и на странниците.
През това време погребаха тържествено Фумба в подножието на скалата под бомата. Кали заби на гроба му кръст от бамбукови пръти, а негрите поставиха няколко съда с помба ’ и сушено месо, „за да не им досажда и да не ги плаши нощем“.
След кръвното побратимяване между Кали и Фару предадоха тялото на Мамба на самбурите.
XLII
— Нели, можеш ли да изброиш нашите пътешествия от Фаюм? — попита Стас.
— Мога.
Като каза това, момичето вдигна нагоре вежди и започна да пресмята на пръсти:
— Момент. От Фаюм до Хартум — едно; от Хартум до Фашода — второ; от Фашода до клисурата, в която намерихме Кинг — трето, а от планината „Линде“ до езерото е четвърто.
— Да. Сигурно в света няма втора муха, която да прелети такава част от Африка.
— Добре щеше да изглежда тази муха без тебе. А той започна да се смее:
— Муха върху слон! Муха върху слон! — Но не цеце? Нали, Стас? Не цеце?
— Не — отвърна той, — ей такава една мила мушйчка Зарадвана от похвалата, Нели потърка нос о рамото на Стас, след това попита:
— А кога ще тръгнем на пето пътешествие?
— Когато ти си отпочинеш,. а аз науча поне малко тези хора, които Кали обеща да ни даде, да стрелят.
— И дълго ли ще пътуваме?
— Ах! Дълго, Нели, дълго! Кой знае дали това пътешествие няма да бъде най-дългото.
— Но както винаги, ти ще се справиш!
— Трябва.
И Стас се оправяше, както можеше, но петото пътешествие изискваше големи приготовления. Предстоеше им да се впуснат отново в непознати страни, където ги заплашваха различни опасности, ето защо момчето искаше да се осигури по-добре срещу тях, отколкото преди. За тази цел упражняваше в стрелба с ремингтон четирийсет млади войни от племето Вахима, които трябваше да представляват главната въоръжена сила и нещо като гвардия на Нели. С повече стрелци не можеше да разполага, защото Кинг бе донесъл на гърба си само двайсет и пет карабини, а конете — петнайсет. Останалата част от армията трябваше да се състои от сто воини от Вахима и сто от Самбуру, въоръжени с копия и лъкове, които обеща да осигури Фару, и тяхното присъствие щеше да отстрани всякакви трудности при пътуването през обширната и много дива страна, обитавана от племето Самбуру. Не без известна гордост Стас си мислеше, че се бе изглъкнал при пътуването от Фашода само с Нели и двамата негри, без всякакви средства, а сега може да стигне брега на океана начело на двеста въоръжени хора със слон и с коне. Той си представяше какво ще кажат англичаните, които високо ценят практичността, и преди всичко какво ще кажат баща му и господин Раулисън. Мисълта за това подклаждаше всичките му усилия.
Все пак той не беше напълно спокоен за своята съдба и за съдбата на Нели. Добре! Сигурно лесно ще мине през земите на Вахима и Самбуру, но какво ще стане след това? На какви племена ще попадне още, в какви области ще навлезе и колко път ще му остане? Указанията на Линде бяха твърде общи. Стас силно се тревожеше, че не знае всъщност къде се намира, защото тази част на Африка изглеждаше на картите, по които учеше география, като напълно бяло петно. Не знаеше също така какво представлява езерото БасаНарок и колко е голямо. Той беше на южния му край, където ширината на разлива можеше да има над десетина километра. Но колко надалеч се простира езерото на север, никой не можеше да му каже — нито Вахима, нито Самбуру. Кали знаеше що-годе езика кисвахили и отговаряше на всички въпроси само с „Бали, бали“, което означава „далеко, далеко“ — но това бе всичко, което Стас успя да изтръгне от него.