Тъй като планините, които затваряха кръгозора на сезер, изглеждаха доста близо, той предполагаше, че това е някакво не особено голямо планинско езеро, каквито има много из Африка. След няколко години стана ясно каква голяма грешка беше допуснал!, но засега искаше да опознае не толкова територията на БасаНарок, колкото да разбере дали не изтича от него някаква река и да се влива в океана. Поданиците на Фару, сакбурите, твърдяха, че на изток от страната им се простира огромна безводна пустиня, през която никой още не е преминал. Стас познаваше добре негрите от разказите на пътешествениците и от приключенията1 на Линде, а донякъде и от личен опит, и знаеше, че когато започнат опасностите и трудностите, много негови хора ще се измъкват обратно към дома, па дори може да не остане нито един. В такъв случай щеше да остане сред джунглата и пустините само с Нели, с Меа и с малкия Насибу. Но преди всичко той си даваше сметка, че липсата на вода веднага ще разпръсне кервана и затова усилено разпитваше за река. Вървейки по нейния бряг, би могъл наистина да избегне ужасите, на които са обречени пътешествениците в тези безводни местности.
Ала самбурите не бяха в състояние да му кажат нищо сигурно, а сам не можеше да си позволи по-дълга екскурзия край източния бряг на езерото, защото в Боко го задържаха
——
1 През 1838 г. забележителният пътешественик Телеки откривател на голямо езеро и го нарича Рудолф. — Б. пр.
други работи. Той пресмяташе, че нито едно от пусканите от планината „Линде“ и по пътя от негърските села хвърчила сигурно не е прелетяло през веригата от върхове, заобикалящи БасаНарок. Поради това трябваше да правят и пускат нови, защото тях вятърът можеше да отнесе далеч през равната пустиня, дори може би и чак до океана. Ето защо сам трябваше да ръководи тези работи, тъй като Нели прекрасно умееше да лепи хвърчила, а Кали се научи да ги пуска, но никой от тях не можеше да напише всичко онова, което трябваше да се напише. Стас смяташе, че това има огромно значение и не бива да се подценява. И така, тези работи му заеха толкова много време, че едва след три седмици керванът беше готов за път. Ала в навечерието на деня, в който рано сутринта трябваше да потегли, младият крал на Вахима застана пред Стас, поклони се дълбоко и рече:
— Кали отива с господаря и с бейби чак до вода, по която плуват големи лодки на бели хора.
Стас се трогна от този израз на симпатия, но смяташе, че няма право да взима със себе си момчето на такова голямо пътешествие, от което не би било сигурно завръщането му.
— Защо искаш да дойдеш с нас?
— Кали обича велики господар и бейби Стас постави дланта си върху къдравата му глава.
— Зная, Кали, ти си добро Момче. Но какво ще стане с кралството ти и кой ще управлява вместо тебе Вахима?
— М’Тана, брат на майка на Кали.
Стас знаеше, че и между негрите се водят борби за власт и че властвуването ги привлича също така, както и белите, затова помисли малко и каза:
— Не, Кали. Аз не мога да те взема. Ти трябва да останеш при Вахима, за да ги направиш добри хора.
— Кали върне се при тях.
— МТана има много синове, какво ще стане, ако пожелае сам да стане крал и да остави кралството на синовете си, а жителите на Вахима настрои да те изпъдят?
— МТана добър. Това не направи. — А ако го направи?
— Кали отново отиде — до голяма вода при велики господар и бейби.
— Ние вече няма да бъдем там.
— Кали седне край вода и плаче от мъка.
Като говореше така, той постави ръце върху главата си и след малко прошепна:
— Кали много обича велики господар и бейби, много.
И две големи сълзи блеснаха в очите му.
Стас се поколеба как да постъпи. Беше му жал за Кали, но не се съгласи веднага да приеме молбата му. Разбираше, че без дори да се смята опасността при връщането, ако МТана или магьосниците разбунтуват негрите, тогава над момчето щеше да надвисне опасност, не само от изпъждането му от страната, но и за живота му.
— По-добре ще бъде за теб да останеш — каза му той, — несравнимо по-добре!
Ала в момента, когато казваше това, влезе Нели, която бе чула много добре целия разговор през тънката рогозка, преграждаща помещението, и като видя сълзите в очите на Кали, започна да ги бърше от миглите:му с пръстчетата си, след това се обърна към Стас.
— Кали ще дойде с нас — каза тя с твърда решимост. — Оха! — отвърна малко засегнат Стас. — Това не зависи от тебе.