А какво са си мислели за Стас той и капитанът, свидетелствуват двете телеграми, които изпратиха две седмици след пристигането в полите на Килиманджаро чрез специален пратеник до заместника на капитана в Момбаса с нареждане той да ги препрати на родителите. Първата, написана предпазливо от страх да не причини твърде силно вълнение и изпратена в Порт Саид, съдържаше следните думи: „Благодарение на момчето има благоприятни вести за децата. Пристигайте в Момбаса.“
Втората, вече напълно ясна, на адрес: „Аден“, гласеше: „Децата са с нас — здрави — момчето герой!“
На прохладните възвишения в полите на Килиманджаро останаха петнайсет дни по настояване на доктор Клари заради здравето на Нели, пък и на Стас. С цялата си душа децата се възхищаваха от тази висока до небесата планина, на която се срещат всички климати на земята. Нейните два върха Кибо и Кимавензе денем, биваха предимно скрити в гъсти мъгли. Но когато през ясните вечери мъглите изведнъж се разпръскваха и когато вечните снегове на Кимавензе пламваха с розов блясък от вечерните зари, докато целият свят вече тънеше в мрак, планината изглеждаше като светещ божи олтар.
За Стас отминаха дните на грижи, тревоги и мъки. Предстоеше им още месец път до Момбаса и трябваше да минат през приказния, но нездравословен лес Тавета, ала колко по-лесно беше сега да се пътува с многобройния, богато запасен
——
1 „Ол райт!“ (англ.) — много добре. — Б. рр.
с всичко керван и по познатите вече маршрути, отколкото да блуждаят, както преди, през непознати джунгли, само с Кали и Меа. Всъщност сега за пътуването отговаряше капитан Глен. Стас си почиваше и ходеше на лов. Като намери сред инструментите на кервана някакво длето и чук,издълба през свободното си време в прохладните часове върху грамадна найсова скала надпис: „Още Полша…“1, тъй като желаеше да остане някаква следа от пребиваването им по тези места. Англичаните се чудеха, когато им преведе надписа, че на момчето не му е дошло на ум да увековечи върху африканската скала своето име. Но то предпочиташе да издълбае това, що бе издълбало.
Не престана обаче да се грижи за Нели и събуждаше у нея такова безгранично доверие, че когато веднъж доктор Кларк попита, няма ли да се плаши от бурите в Червено море, момичето вдигна към него своите чудни, спокойни очи и отвърна само: „Стас ще се спрази“. Капитан Глен твърдеше, че по-вярно свидетелство за това, какво представлява Стас за малката, и по-голяма похвала за него никой не би могъл да изрече.
Въпреки че първата телеграма, изпратена на господин Тарковски в Порт Саид, беше съчинена много внимателно. тя направи такова потресаващо впечатление, че радостта едва не уби бащата на Нели. Но и господин Тарковски, макар да беше изключително кален човек, в първия миг след получаването на телеграмата, коленичи за молитва и се замоли на бога вестта да не се окаже измама, болезнена илюзия, родена от жалостта, тъгата и болката. Та нали толкова се бяха блъскали и двамата да разберат поне живи ли са децата. Господин Раулисън изпращаше в Судан цели кервани, господин Тарковски, преоблечен като арабин, с най-голям риск за живота си стигна чак до Хартум — и всичко отиде напразно. Хората, които можеха да съобщят някаква новина, бяха умрели от шарка, от глад, или бяха загинали по време на непрекъснатите кланета — и децата потънаха като камък във воДа! Накрая двамата бащи загубиха всякаква надежда и живееха само със спомените, дълбоко убедени, че вече нищо не ги очаква в живота и че едва смъртта ще ги свърже с най-скъпите им същества, които представляваха за тях всичко на земята.
А в това време върху тях неочаквано падна почти непосилна радост. Но тя се придружаваше от несигурност и
——
1 „Още. Полша не е загинала“ — начални думи на полския национален химн — б.пр.
изумление. По никакъв начин двамата родители не можеха да разберат защо вестта за децата пристигна от тази страна на Африка, от Момбаса. Господин Тарковски предполагаше, че може би ги е откупил или откраднал някакъв арабски керван, който от източното крайбрежие се е впуснал за слонова кост дълбоко в страната и е стигнал до Нил. Думите на телеграмата: „Благодарение на момчето“, двамата си обясняваха с това, че Стас писмено е уведомил капитана и доктора къде се намират с Нели. Все пак много неща не можеха да разберат. Но затова пък господин Тарковски разбра напълно ясно, че съобщението е не само добро, а много добро, защото иначе капитанът и докторът не биха се осмелили да събуждат в тях надежда и преди всичко да ги викат в Момбаса.